Медицина
Обучението е само редовно и се осъществява по учебен план, разработен на базата на държавните изисквания за специалността. Курсът на обучение е 6 години. Той включва 10 учебни семестъра и преддипломен стаж, по време на който се полагат държавни изпити. Добрата подготовка на завършилите обучение в Медицинския университет – Варна, им предоставя възможност за професионал-на реализация в страната и чужбина. Завършилите, чуждестранни и български студенти, успешно приравняват дипломите си в други държави.След завършване на пълния курс на обучение, студентите по-лучават професионална квалификация “магистър-лекар” и придо-биват образователно- квалификационна степен “магистър”.
СПЕЦИАЛНОСТ “МЕДИЦИНА”, ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН “МАГИСТЪР” И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ “ЛЕКАР” В СИЛА ОТ 2004/2005 УЧЕБНА ГОДИНА
Основна цел на медицинското образование е да подготвя специалисти, които чрез своя висок професионализъм са способни да съхранят здравето на обществото.
В България обучението за придобиване на висше образование по специалността “Медицина”, образователно-квалификационна степен “магистър” се провежда съгласно Закона за висшето образование и Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите: “Медицина”, “Стоматология” и “Фармация”, които включват изисквания, както следва:
- образованието се придобива задължително във Факултет по медицина на висше медицинско училище;
- продължителността на обучението е 10 семестъра и 310 дни преддипломен стаж;
- единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка с използване на система за натрупване и трансфер на кредити по ECTS;
- обучението завършва задължително с държавни изпити.
Независимо от различията в законовите основания за обучение, признаване и администриране на лекарската професия, тя е традиционно силно регулирана.
Факултетът по медицина към Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, подготвя професионалисти лекари, които са в състояние да прилагат успешно в реална обстановка придобитите знания и умения за опазване, възстановяване и укрепване здравето на обществото, т.е. мисията на Факултета е насочена към обществените потребности и изисквания. Предвид традициите и високото ниво на българската медицина, тенденциите в развитието на здравеопазването в Европейския съюз и глобалните стандарти за висше медицинско образование, изработени от Световната федерация по медицинско образование, Факултетът е призван да запазва и развива академичната и професионална автономия, да осигурява и стимулира развитието на професионалните знания и медицинската наука, да гарантира достойна реализация на своите възпитаници като хуманни, отговорни и усъвършенстващи се личности.
Факултетът по медицина формира облика на своите възпитаници в съответствие с академичните стандарти и изисквания, а именно:
- подготвените специалисти да отговарят в най-голяма степен на медицинските нужди и очакванията на обществото;
- да поемат професионална отговорност и да са наясно с възможностите си;
- да преценяват при непълни данни;
- да приемат предизвикателството за непрестанно професионално развитие и усъвършенстване;
- да проявяват необходимата критичност към нарастващия информационен поток в областта на теоретичната и практическа медицина;
- да се адаптират към променящите се условия в системата на здравеопазването и здравното осигуряване, като съдействат за нейното усъвършенстване.
Магистър–лекарят е изграден специалист, който притежава необходимите знания, умения и качества за реализиране на съдържанието, целите и задачите на общата медицинска практика. Той е творческа, развиваща се личност, която спазва морално-етичните и правни норми в медицината.
Дипломантът, завършил висше образование по специалността “Медицина”, образователно-квалификационна степен “магистър” трябва да демонстрира:
1. Пълен обем от знания по проблемите „Здраве – болест – пациент” и факторите, които ги определят;
2. Задълбочени познания в областта на фундаменталните биомедицински науки, като основа на теорията и практиката на медицината;
3. Познаване на медицинската етика, медицинската психология и деонтология, за да може:
- да възприема пациента като уникална индивидуалност и да прилага към него психологизиран и личностно ориентиран медицински подход;
- да реагира адекватно при възникване на морално-етични проблеми в неговото семейство, работната среда или между пациента и членовете на здравния екип;
4. Широк обем теоретични познания по клиничните дисциплини – етиология, патогенеза, клиника, диагноза, диференциална диагноза, лечение и рехабилитация на заболяванията;
5. Добро познаване на медицинската терминология, номенклатурата и международната класификация на болестите;
6. Основни практически умения и владеене на алгоритми за терапевтично поведение, необходими за реализиране на добрата медицинска практика:
- цялостен клиничен преглед на пациента;
- съставяне на диференциално-диагностичен план;
- вземане на самостоятелно решение за терапевтично поведение при първа среща с пациента;
- изграждане на клинична хипотеза при спешни състояния във вътрешните болести, хирургията, педиатрията, неврологията и другите клинични специалности и използване на основните методи и алгоритми на спешната медицина при тях;
- владеене на основни и специфични инструментални и други диагностични методи и техники, конкретизирани в рамките на учебните програми по отделните дисциплини;
- познаване на основните групи лекарства и консенсуси за лечение на социалнозначимите и хроничните заболявания;
- основни познания за бременността и репродуктивното здраве;
- съхраняване и възстановяване на психичното здраве на населението.
7. Усвояване на правилата за профилактика и промоция на здравето;
8. Способност за извършване на здравна просвета;
9. Умение за осъществяване на експертиза на трудоспособността;
10. Да владее методите на медицинската статистика и да притежава минимум познания по медицинска информатика;
11. Да познава организацията на системата на здравеопазване в България, свързаните с нея основни нормативни документи.
В края на обучението си магистър-лекарят трябва да притежава следните качества:
- способност за вземане на решения при проблемни ситуации;
- способност за поемане на отговорност и риск;
- адекватни комуникативни умения;
- стратегически умения да работи в екип с други медицински и/или немедицински специалисти;
- способност да бъде лидер и/или координатор в медицински и други организации в здравеопазването;
- съзнание за критично отношение към качеството на своята работа;
- убеденост в необходимостта от натрупване на нови теоретични и практически познания и квалификации, и стремеж към следдипломно и продължаващо обучение;
- ориентация към обществено открояване и социална ангажираност.
В резултат на получените знания и умения новозавършилият магистър-лекар:
1. Ще може да оказва навременна доболнична и болнична медицинска помощ.
2. Ще бъде в състояние да се адаптира към:
- изискванията на обществото и на работодателя;
- към динамичните промени в системата по здравеопазване;
- към промените в демографския профил и заболяемостта на населението;
- към нуждите на отделния пациент;
- към развитието на медицинската наука и новите технологии.
3. Ще може да поеме отговорностите, които се очакват от него и ще утвърди позицията си в системата на здравеопазването.
