Регистриране
Медицински университет - Варна
Проф. д-р Параскев Стоянов

За нас

УС по клинична лаборатория

В България, от 1949 г. със Заповед, от брой №29 на Бюлетина на МНЗ, се дава право на медицинска специалност по „медицинска лаборатория", преименувана по-късно на „клинична лаборатория". През 1950 г. с Указ №523 на Президиума на Народното Събрание се учредява ИСУЛ, като в него през 1951 година специализират първите 14 лекари в специалността „клинична лаборатория". Клиничната лаборатория е самостоятелна научна дисциплина от 1962 г. с шифър във ВАК 03.01.12.

   В Медицински университет – Варна дисциплината „Клинична лаборатория" се изучава от създаването му през 1960г. В началото е включвана в хорариума на дисциплините  Пропедевтика на Вътрешните болести и Вътрешни болести.

През 2000 г. към Катедрата по Обща медицина е присъединена и клиничната лаборатория като самостоятелен Учебен сектор (УС) и тя се нарича „Катедра по ОМ и Клинична лаборатория". По това време в състава на УС по Клинична лаборатория влизат: Доц.д-р Р. Патева, Доц.П.Чанкова, инж. В.Михова, д-р Ст.Томчева, д-р Д.Скочева, д-р Ст.Танчева. От 2008 г. Ръководител на УС по клинична лаборатория е Доц. д-р Маргаритка Бончева, д.м.

   УС по клинична лаборатория използва за обучение лабораторните бази на УМБАЛ „св.Марина"-Варна, Военноморската болница във Варна и ДКЦ „св.Марина"-Варна. Преподавателският състав поддържа тесни връзки с преподавателите по клинична лаборатория на Медицинските университети в София, Пловдив, Плевен, Медицинския факултет на СУ и лабораторните звена на УМБАЛ „Царица Йоанна" и „Токуда" болници и Специализираната Кардиологична болница в София.

УС по клинична лаборатория има водеща роля в работата на Българското дружество по клинична лаборатория – клон Варна. Председателят на БДКЛ-Варна доц. Бончева е член на борда на БДКЛ. УС по клинична лаборатория си сътрудничи с водещи сходни звена по лабораторна медицина в редица европейски университетски болници в Германия, Словакия, Украина, Швеция, Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Албания. Колективът си сътрудничи и с водещи фирми в производството на апаратура, анализатори и нови технологии в областта на лабораторната медицина като: Siemens Diagnostics, Abbot Diagnostics, Beckmann Coulter, Diagnostica Stago, Merck, Olympus, Roche Diagnostics, ERMA.

   От 2008 г. дисциплината „Клинична лаборатория", с решение на Академичния съвет е въведена като самостоятелна и задължителна учебна дисциплина за студентите по медицина – магистърска степен. През 2012 г. дисциплината е акредитирана за даване на докторски степени.

Доц. Д-р Яна Димитрова Бочева, д.м. – Ръководител УС

УЧЕБНА ДЕЙНОСТ

Клиничната лаборатория е самостоятелна медицинска специалност и научна дисциплина, която чрез количествени и качествени методи на изследване осигурява необходимата информация за ранна диагноза, контрол на динамиката на болестния процес и ефекта на лечебните дейности, за ефективна профилактика, както и за оценка на степента на възстановяване на здравето и трудоспособността.

Учебната дейност на УС по клинична лаборатория включва:

Студентско обучение:

1. Обучение на студенти по медицина – магистърска степен на български език (VІ и VІІІ семестър). Хорариум 60 часа – 30 часа лекции и 30 часа упражнения. Завършва със семестриален изпит.

2. Обучение на студенти по медицина – магистърска степен на английски език (VІ и VІІІ семестър). Хорариум 60 часа – 30 часа лекции и 30 часа упражнения. Завършва със семестриален изпит.

3. Обучение на студенти по фармация – магистърска степен на български език (ІV семестър). Хорариум 60 часа – 30 часа лекции и 30 часа упражнения. Завършва със семестриален изпит

4. Обучение на студенти ОКС „Медицинска сестра" – бакалавърска степен ( І-ви семестър). Хорариум 15 часа – 10 часа лекции и 5 часа упражнения. Завършва със семестриален изпит.

5. Обучение на студенти ОКС „Акушерка" – бакалавърска степен (ІV семестър). Хорариум 30 часа – 24 часа лекции и 6 часа упражнения. Завършва със семестриален изпит.

6. Обучение на студенти ОКС „Медицински лаборант" – бакалавър-специалист" (Хорариум 500 часа  - 150 ч. лекции и 250ч. упражнения, разпределени в целия курс на обучението.) Завършва с държавен изпит по клинична лаборатория.

Следдипломна специализация по специалността „Клинична лаборатория" съгласно държавните стандарти и нормативните актове: основен модул по „Клинична лаборатория":

1. Обучение на  лекари с магистърска степен за придобиване на медицинска специалност по „клинична лаборатория" – четири години. За периода след 2008 г са се обучили и придобили специалност осем лекари.

2. Обучение на лекари с магистърска степен в рамките на специализирането им за придобиване на медицинските специалности „вътрешни болести", „детски болести" , „кардиология" и „анестезиология и реанимация".

3. Обучение на химици, биолози и фармацевти с магистърска степен за придобиване на медицинската специалност „Клинична химия". – три години. За периода след 2008 г. се е обучил и придобил специалност един химик.

4. Обучение на лекари с магистърска степен за придобиване на образователната и научна степен „доктор".

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Научните приоритети на УС отразяват тематиките на научните изследвания и по-значимите изследователски и образователно-приложни проекти, проведени под ръководството или с участието на членовете на академичния състав на сектора, катедрата и другите научни звена в Университета

 В УС по клинична лаборатория се работи по няколко основни научни направления, част от които са свързани със социално значими заболявания ( сърдечно съдов риск, захарен диабет тип2, остеопороза, метаболитен синдром, прокоагулантни състояния) и  РОСТ – point of care testing. Други направления определят нови подходи за оценка на качеството на клинично лабораторните резултати, свързани с организиране и подготовка на участието във външна оценка на качеството-нови модерни концепции; базирани на доказателства внедрявания в клиничната практика на нови високо специализирани биомаркери и оценка на тяхната цена/ефективност. Трето направление развива и допълва лабораторните констелации за диагноза, оценка и прогноза на заболяванията в областта на сърдечно-съдовата система, бъбреците, пикочнно-отводните пътища, пре- и пост-транспрантационните състояния, ендокринната патология, лабораторните параметри в детската възраст – граници на референтната област и отклонения от тях; лабораторни параметри за диагностика и управление на костните и свързани с тях заболявания. По-важни са:

  • Клинично лабораторни маркери за оценка на сърдечно съдовия риск.
  • Клинично лабораторни маркери за диагноза на острия коронарен синдром.
  • Разработване на методи за контрол на имуносупресивната терапия.
  • Внедряване на РОСТ при сърдечно-съдовата хирургия.
  • Изследване на приложението на РОСТ в доболничната помощ и общата медицинска практика.
  • Внедряване на насоките на ЕС в лабораторната работа.
  • Актуализиране на лабораторните алгоритми в диагностиката, контрола на лечението и прогнозата на заболявания на бъбречно отделителната система.
  • Управление на качеството в клиничната лаборатория.
  • Разработване и внедряване на методи в областта на кръвосъсирването, фибринолизата и агрегацията на тромбоцитите за откриване на заболявания и прокоагулантни състояния, контрол на директната и индиректна антикоагулантна терапия, на фибринолитичната терапия и антиагрегантната терапия.
  • Разработени и внедрени в клиничната практика лабораторни маркери за оценка на съединителната тъкан и костите.
  • Оценка на диагностичната значимост на изследването на карциномни маркери в хода на лечение и наблюдение на онкоболни и предвид метастазиране.
  • Метаболизъм, стандартизиране на методи, граници на рефефнтната област и ефект на субституираща терапия на витамин Д.
  • Оценка на динамиката на модерни лабораторни маркери в хода на  различни заболявания.
  • Проследяване на маркери за свободно радикалови увреди.

    Научно-преподавателския колектив на УС по клинична лаборатория има над 120 публикации в списания и сборници и над 80 участия в национални и международни конгреси и конференции. В настоящия момент научните разработки са обединени, консолидирани и са включени в  разработването на дисертационни проблеми на асистенти и аспиранти от УС по клинична лаборатория, както и за подпомагане разработването  на дисертационните  проблеми на аспиранти от другите учебни и научни звена на Медицински Университет- Варна.

           В УС по клинична лаборатория се разработват четири дисертации, за придобиване на образователната и научна степен "доктор"- една редовна и 3 на самостоятелна подготовка. 

         УС по клинична лаборатория работи по 4 проекта на Университетско и Национално ниво. Участва в клинични изпитания.