През ноември 2025 година се навършват 85 г. от смъртта на големия наш лекар, учен, енциклопедист и основател на първата българска хирургична школа в България – Проф. д-р Параскев Стоянов.
Родови корени. Параскев (Парашкев) Иванов Стоянов е роден на 30.01.1871 г. в гр. Гюргево, Румъния. Негов дядо по бащина линия е Стоян Костов, виден търговец на кожи, който основава кантори в редица европейски градове. Роден в Търново, той трайно се заселва в Русе, който по онова време е възлов център на търговията със Средна Европа, Влашко и Молдова. В семейството на Стоян Костов и съпругата му Мариола се раждат шест деца, сред които е Иван (Иванчо) Стоянов (1844-1917), бащата на Параскев Стоянов.
Иван Стоянов продължава семейната традиция като става предприемач и търговец – известно е, че доставя вар за британската компания, която строи железопътната линия Гюргево – Букурещ, а по-късно е назначен на престижната длъжност ревизор на солниците и това му спечелва прозвището Тузлу Иван, т.е. Иван Соларя. По-късно д-р П. Стоянов ще отбележи в своята брошура „Калолечението в България и Балчишката тузла (1911): „…Едно куриозно съвпадение: веднага след Освобождението, Народното събрание бе отстъпило под концесия тази тузла на баща ми, който имаше един вид монопол на румънската и австрийската сол в България…Случаят даде сега същата Тузла на изучаванията и научните изследвания на мене, сина на първия концесионер на тази тузла…“
Като истински българин и патриот Иван Стоянов подпомага сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а поборникът Никола Обретенов пише в спомените си, че „големият каик, с който мина четата, беше нает от търговеца на сол Иван Стоянов, родом от Русе“. По-късно Иван Стоянов се установява в Гюргево, където е роден бъдещият проф. Параскев Стоянов. Негова майка е Габриела фон Валтер (1843 – 1930), родена в Пресниц, град в тогавашната Австро-Унгария.
Иван и Габриела сключват брак през 1868 г. в Русе и стават родители на 16 деца, от които остават живи осем – сред тях е Параскев Стоянов. Тяхната фамилна къща, закупена през 1885 г., съществува и днес като седалище на „Свободна зона – Русе“ [3,4].
Per aspera ad astra (“През трудности към звездите“, Сенека).
Параскев Стоянов получава начално образование в Букурещ в пансиона „Шевиц, а по-късно завършва в същия град прочутия лицей „Свети Сава“, където са учили редица знаменити българи – д-р Никола Пиколо, княз Стефан Богориди, д-р Атанас Богориди (внук на Софроний Врачански и първият български лекар, защитил дисертация през епохата на Възраждането) и др. [8]. След това следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и се дипломира с докторска теза върху рака на сърцето (Ṻber Carcinoma cordis) във Вюрцбург през 1895 г.
След завръщането си в България, д-р Параскев Стоянов работи като ординатор в болницата в Ловеч (1895 – 1897), след което предприема продължителна специализация по хирургия във Франция, Англия, Швейцария и Австрия. По този начин се запознава на място с водещите хирургични направления и школи в Европа. След завръщането си работи като старши хирург във Русе, Ловеч и Плевен (1899 – 1905).
Професионалната съдба го довежда във Варна, където като лекар, организатор и общественик оставя неизлечима следа и до днес. На 01.04.1905 г. д-р Параскев Стоянов е назначен за старши лекар в хирургичното отделение на Варненската първостепенна болница, тогава „Мариинска болница“. Само дни след това д-р Марин Русев (1864 – 1935), директор на „Обществено здравеопазване“ в града, му предлага поста „управител-лекар“. Д-р П. Стоянов приема при три условия: „персонал, какъвто аз поискам, пари за апарати и инструменти и морски санаториум“ [4]. С това той започва една небивала реорганизация в лечебното заведение – изгражда се централно парно отопление, инсталира се рентгенов апарат със статично електрическо захранване, уреждат се физиотерапевтичен кабинет и техническа работилница за ремонт на инвентара, закупени са нови хирургични инструменти и се подменя сестринския състав.
По идея на д-р Параскев Стоянов е създадена богата медицинска библиотека. Самият той провежда редица сложни операции, като интервенира дори засегнато сърце и само за няколко години се превръща в най-известния в страната хирург [7]. Така в своя „Варненски период“ младият д-р Параскев Стоянов се подготвя професионално и административно за своя бъдещ „академичен период“ в София.
Една от най-големите заслуги на д-р Параскев Стоянов към българското здравеопазване е създаването на Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, който е единствен по това време на Балканския полуостров. Началото е сложено с две бараки в местността „Карантина“ (Варна), а на 28.06.1905 г. Върховният медицински съвет на страната утвърждава правилника на санаториума, изготвен от д-р Параскев Стоянов.
Самият малък комплекс е разкрит на 12.07.1905 г. в присъствието на д-р Марин Русев, д-р Ангел Пюскюлиев (1845 – 1935) – кмет на Варна по това време, д-р Христо Ловенич – карантинен лекар и др. Още след първата година в санаториума са приети 36 деца, като 16 от тях са изписани здрави, 17 – с подобрение и 3 – без промяна в състоянието.
През 1909 г. с всестранната подкрепа на царица Елеонора (1860-1917), втора съпруга на цар Фердинанд, санаториумът е преместен в местността „Кокодива“ – на север от Варна, където днес е разположен курортния комплекс „Слънчев ден“. Архитектурното оформление и цялото обзавеждане се извършват по идея на българската царица, която не престава да се грижи за всички възникнали проблеми до самата си смърт (1917). Създаването на санаториума остава завинаги скъп спомен в паметта на д-р Параскев Стоянов и през 1926 г. той се обръща писмено към „бъдещия директор за опазване на обществено здраве и бъдещия управител-лекар на Варненския морски санаториум, да разрешат, когато аз бъда изведен в оставка от този живот, когато умра, да бъда погребан в разкошния парк на санаториума… на подбрано хълмче, за да могат и останките ми да се любуват на бъдещето развитие и процъфтяване на санаториума“ [4]. След смъртта на проф. Параскев Стоянов в двора на санаториума е издигнат паметник с неговия бюст, дело на Димо Лучиянов (1912-1967), ученик на големия наш скулптор Иван Лазаров.
Името на д-р Параскев Стоянов е свързано и с още една забележителност на гр. Варна – прочутият „Аквариум“, разположен в Морската градина на града. Решение за неговото изграждане е взето през 1906 г., когато Фердинанд, тогава още е с княжеска титла, се обръща към директора на Зоологическия парк в Неапол за съдействие, а д-р Параскев Стоянов влиза в кореспонденция с губернатора на Осака (Япония), който му изпраща планове, чертежи и снимки на аквариума в града. Основният камък на сградата е положен през октомври 1906 г., а проектът е изготвен от известния варненски архитект Дабко Дабков (1875-1945) [7].
Малко известен факт от дейността на д-р Параскев Стоянов е неговото предложение за изграждане на сметоизгаряща инсталация във Варна. През 1908 г. е отпечатана неговата брошура „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и прочие“. В нея авторът реалистично оценява евентуалния икономически ефект: „Всъде около големите градове и особено около София човек може да види цели баири от смет, които всъщност представляват злато… За София, уверен съм, че катадневно най-малко 200-250 конски сили или гният във форма на боклуци, които иначе биха дали електричество за осветлението поне на новите крайни махли или дадени в индустриалния квартал, като електрическа сила, биха хранили няколко фабрики и биха дали на общината най-малко 200-300 000 лева доход [1]. И днес проблемът с битовите отпадъци оставя открит и невралгичен.
През 1918 г. в София е открит Медицинския факултет. С Указ №31/26.07.1918 г. д-р Параскев Стоянов е избран за професор по хирургична пропедевтика с оперативна медицина. Интересно е да се отбележи, че в началото той преподава и анатомия, тъй като избраният титуляр се отказва от поста и се налага по спешност да се назначи професор по дисциплината, за да не се провали учебната година. През 1920 г. проф. П. Стоянов посещава за осем месеца 23 медицински факултета в Европа, за да почерпи опит при организиране преподаването по хирургия. През следващите 20 години той работи във всички области на хирургията, създава истинска хирургическа школа и подготвя първите български профилирани оператори. Сред видните негови ученици са професорите Гочо Москов, Бойчо Бойчев, Марин Петров, Антон Червеняков, Георги Капитанов, Петър Алтънков.
Проф. Параскев Стоянов е основател и пръв председател на Българското хирургическо дружество (1934), дописен член на френските Societe Nationale de Chirurgie (1933) и Academie de Chirurgie (1935), почетен член на Румънското хирургично дружество (1932) и Белградското хирургическо дружество; реферира български и румънски статии по хирургия за немското списание Jahresbericht ṻber die Fortschritte der Chirurgie (1901-1920) [2].
Научното творчество на проф. Параскев Стоянов обхваща 57 книги, статии, доклади, сред които са и първите български учебници по хирургия: „Обща хирургия“ (1922), „Ръководство по оперативна хирургия (1925), „Ръководство по специална хирургия“ (1926).
Интересно е да се отбележи, че проф. П. Стоянов е полиглот, което проличава от публикациите му в чужбина и запазената кореспонденция. Според неговия син, проф. Аркадий Стоянов (1896-1963) – доктор на математическите науки, баща му владее френски, румънски, немски и английски, а ползва латински, гръцки, италиански и руски. У дома обикновено се говори на руски, тъй като съпругата на проф. П. Стоянов, д-р Нина Лейн (1870-1927), е рускиня от Ростов на Дон [2,7].
Любопитна подробност от биографията на проф. П. Стоянов е неговото участие в аутопсията на народния поет Иван Вазов през 1921 г. В хода на патоанатомичното изследване той установява преживени травматични черепно-мозъчни изменения и прави заключението, че в техен резултат Иван Вазов за известен период от живота си е бил сляп. Разпитана по-късно, сестрата на поета си спомня за разказаното от майка им, че като юноша, по време на надпрепускване, младежът пада и си наранява главата, а след това за около година губи зрение [6].
Големи са и заслугите на Параскев Стоянов към туризма и алпинизма в България. На 1.08.1895 г. той изкачва връх Гран Комбен (4318 м) в Алпите, придружен от местен водач срещу заплащане. По-късно самият той споделя: „Стар турист съм: от 1895 г. до 1903 г. бях първият българин, който се бе изкачил най-високо – на Гран Комбен (Швейцария), на 4318 м и покойният Алеко (Константинов) през 1895 г., когато се върнах от тази екскурзия, ми козирува и поздрави“. А през 1910 г. Параскев Стоянов публикува книгата „Хигиена на туриста“, която е илюстрирана с различни туристически съоръжения [5].
На 14.11.1940 г. смъртта прекъсва живота и многостранната дейност на проф. Параскев Стоянов. Остават спомените за извършеното от него в медицината, историята и общественото дело. И ако все пак е нужен епитаф за надгробната му плоча, то той би трябвало да бъдe: „Hic quiescit qui numquam quievit“ („Тук почива, който никога не е почивал“).
Доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.
Литература
- Алексиев И. Проектът на д-р Параскев Стоянов за организиране на сметоизгаряне в България през 1908 г., в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 73-81
- Апостолов М. Първа университетска хирургична школа. Оперативната, преподавателската и изследователската дейност на проф. Параскев Стоянов и неговата школа, Ibid, 39-51
- Бакърджиева Т, Д. Ставрев. За рода на д-р Параскев Стоянов, Ibid, 7-11
- Капинчева И. Проф. д-р Параскев Стоянов и развитието на таласотерапията в България, Ibid, 21-29
- Милков Л. От „Гран Комбен“ до морското равнище с туристическа кауза в сърцето. Приносът на проф. Параскев Иванов Стоянов за развитието на туризма в България и град Варна, Ibid, 83-91
- Паскалев Д, Д. Радойнова, А. Кирчева. Смъртта на Иван Вазов: някои медицински факти, Мед преглед, 2007, 43, 2, 114-119
- Петрова Л. „Варненският период“ от живота и дейността на проф. д-р Параскев Стоянов, в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 13-20
- Петровски И. Съвременното българко здравеопазване от 1877 г. до наши дни, кн. I, София, s.a. 330-331
