Клиниката по съдова хирургия съществува като самостоятелна структурна единица от 1986 г. От 1979-1983 г. тя бе в състава на Kлиниката по сърдечно-съдова, гръдна и ендокринна хирургия с ръководител доц. д-р Лада Маринова. От 1984 г. ръководител на клиниката е доц. д-р Л. Господинов. Тогава в нея работят главните асистенти д-р М. Манолова, д-р В. Княжев и ординаторът д-р Д. Дончев. След това стават членове на колектива асистентите д-р Г. Стефанов, д-р Н. Манолов, д-р М. Михайлов, д-р А. Ангелов и ординаторите д-р М. Чешмеджиев, д-р Д. Големанов и д-р С. Хрелев. В лечебно-диагностичната дейност на клиниката участва и д-р А. Анастасов - ординатор от хирургичния кабинет към ДКЦ.
- През 1995 г. "Съдова хирургия" е призната за профилна специалност. От 2000 г. към Катедрата по хирургичеки болести е сформиран УС по съдова хирургия, като негов ръководител до 2012г. е доц. д-р В. Княжев.
- От 01.10.2012г. Ръководител на съдовата хирургия към болница Света Марина става доц. Веселин Петров, д.м., който е професор от 2015 година. Така отделението се трансформира в Клиника по съдова хирургия.
- Започва развитие на няколко нови направления в клиниката – диагностика, лечение и следоперативна диспансеризация на пациентите. Съдовата диагностика се подобрява значително със закупуване на нов ехо-доплеров сонограф, с което се диагностицират и проследяват динамично всички нозологични единици, лекувани клинично и амбулаторно.
- Много добре се развива лечението на каротидната патология, с извършване на всички видове оперативни интервенции върху екстракраниалните каротидни съдове – каротидна ендартериектомия, резекция на каротидни аневризми, реконструкции в интраторакалните сегменти на каротидните съдове и др.
- Значително се подобриха и резултатите от лечението на плановите и особено на руптуриралите аневризми на абдоминалната аорта. За целта бе внедрени използвана апарат за авто-хемотрансфузия – cell-saver, подобрена организация и техника на оперативните интервенции. Значително се увеличи броя и се подобри качеството на извършваните оперативни интервенции при засягане на абдоминалните артерии – аорта, илиачни, висцерални и др.
- Значително намаляха инфекциите на оперативните рани при съдови реконструкции след задължително въвеждане на интрадермален естетичен и херметичен шев на оперативните рани. Изхвърли се от употреба левкопласта, както и другите остарели и опасни методи за превръзване на рани.
- В амбулаторния кабинет вече се използват само еднократни превръзки и еднократни чаршафи за прегледи на пациентите.
- В операционната зала се наложи използване предимно на еднократни стерилни сетове за оперативните процедури.
- Следоперативното проследяване на болните се извършва в рамките на създаден на елекронен и хартиен носител на съдово хирургичен диспансер, което е пилотно не само за клиниката но и в републикански мащаб. Така пациентите се профилактират и откриват новите лезии и развитието на старите такива, с което се подобрява качеството на живот, рано се откриват усложненията и се лекуват своевременно и адекватно.
- Венозната патология получи силен тласък, като се увеличи качеството на изследване на пациентите с въвеждане на ехо-доплеровата сонография на вените, метода Вейнлайт, предстои закупуването на най-модерен лазерен апарат за аблация на разширени вени с по-малка дължина на вълната.
- Извършват се и хибридни съдови операции, предстои още по-интензивна работа с С-рамото в обновената операционна зала, с което ще се реализират и много по-голям брой оперативни интервенции.
Клиника по кардиохирургия
История и факти:
Клиника по кардиохирургия към МУ – Варна, базирана в УМБАЛ „Св. Марина" е създадена през м. юни 2005 г. По-късно е създаден УНС по сърдечно-съдова хирургия към Катедрата по хирургически болести към МУ.
През 2018 г. Клиниката по кардиохирургия влиза в състава на новосформираната самостоятелна Катедра по сърдечно-съдова хирургия и ангиология с първи ръководител проф. д-р Веселин Петров, д.м. От м. май 2021 г. ръководител на катедрата е проф. д-р Пламен Панайотов, д.м.
Разработване на научно-практически направления в областта на кардиохирургията:
- През 2008 г. е въведена по-щадящата за пациентите мини-стернотомия при аортно клапно протезиране.
- Развива се ОРСАВ реваскуларизацията (хирургия без използване на машина сърце-бял дроб) при многоклонова коронарна болест, MIDCAB (минимално инвазивна коронарна хирургия през малък разрез в лявата гръдна половина) при едноклонова болест.
- От началото на 2008 г. артериалните присадки (графтове) за коронарна реваскуларизация (АКБ, коронарна байпас хирургия) се подготвят по най-щадящият възможен начин, със стремеж за оптимално използване при възможност на 2 и дори 3 артериални графта. С въвеждането на ултразвукова апаратура при тази процедура резултатите са още по-добри.
- Клапно-съхраняващи операции на митрална, трикуспидална и аортна клапа са приоритетно направление с успех над 85% при митрална регургитация. Първите операции за запазване на аортната клапа чрез реимплантация в съдова протеза (операция на Дейвид) са извършени през 2008 г. и въпреки, че тази патология е сравнително рядка, вече има над 25 такива операции.
- Минимално инвазивна кардиохирургия на митрална и трикуспидална клапа, асистирана с помощта на най-съвременна ендоскопска 3D апаратура. Апаратурата е предоставена от МУ – Варна и дава възможност за обучение на специализанти и докторанти.
- Крио-аблация за лечение на предсърдното мъждене е въведена през 2015 г. след обучение във водещите центрове в Сент Луис, Виена и Щутгарт, както и обучение на място в УМБАЛ „Св. Марина".
- Предотвратяване на раневи инфекции на оперативната рана на гръдния кош. През 2014 г. е въведен протокола на проф. Пол Фогт (Швейцария), впоследствие доразвит с интегринане на протокола на проф. Тереса Киесер (Канада), както и със собствен опит. Темата е залегнала в подготвяната дисертация на д-р Павлин Маноилов.
- Най-висок клас ехокардиографска апаратура с която работят опитни кардиолози, даваща възможност за прецизна предоперативна и интраоперативна диагностика, вкл. с 3D визуализация на клапните структури на сърцето – не само с клинично, но и научно-изследователско приложение.
Професионални постижения и обществено признание през годините:
- Екипът на Клиниката по кардиохирургия получава „Награда Варна" на обществеността на града през 2008 г.,
- Проф. Пламен Панайотов е лекар на годината за района на Варна през 2015 г., а през 2019 г. и „Лекар на годината" за България.
Академичен състав:
В състава на КССХА от Клиниката по кардиохирургия има 2 лекари защитили докторски дисертации за придобиване на Образователна и научна степен „Доктор". Ръководител на Клиниката, а понастоящем и на Катедрата по сърдечно-съдова хирургия и ангиология е проф. д-р Пламен Панайотов.
Асистенти по кардиохирургия към Катедрата са д-р Георги Бъчваров, д-р Павлин Маноилов, които водят упражнения на студенти българоезично и англоезично обучение, както и д-р Даниела Панайотова, която води групи българоезично и англоезично обучение по кардиология. Д-р Даниела Панайотова е зачислена на редовна докторантура към Катедра по вътрешни болести.
Предстои акредитация за Докторска програма по сърдечно-съдова хирургия, след което да бъдат зачислени за докторантури настоящите асистенти и бъдещи докторанти.
Учебна дейност:
- Преподавани дисциплини – специалностите, по които се води обучение на студенти и специализанти в КССХА са „Съдова хирургия", „Кардиохирургия" и „Ангиология".
- Водят се курсове за „Високо специализирана дейност": „Експертно ниво по съдова ехография" и „Експертно ниво по ехокардиография", „Хирургия на долна празна вена".
- СИД по кардиохирургия за студенти по медицина българоезично и англоезично обучение 4 и 5 курс
- От 2010 г. функционира „Кръжок по кардиохирургия" за студенти по медицина българоезично и англоезично обучение от 3 до 6 курс.
- Обучение на специализанти по кардиохирургия – през годините от създаването на Клиниката по кардиохирургия е имало 14 специализанти, 9 от които успешно са положили Държавен изпит за признаване на специалност по Кардиохирургия, 2 са в процес на а останалите са продължили специализацията си в други болници и държави.
