Регистриране

Новини и Събития

С публична лекция, посветена на 155 г. от рождението на проф. д-р Параскев Стоянов, МУ-Варна откри празничната 2026 година за университета

​​

През 2026 година МУ-Варна отбелязва 65 години от основаването си и 155-години от рождението на патрона на университета проф. д-р Параскев Стоянов. На двете празнични годишнини са посветени множество събития и инициативи, които академичната общност ще реализира през настоящата година. Първото от тях бе публичната лекция „Проф. д-р Параскев Стоянов с роля в общественото здравеопазване“, организирана от Факултета по обществено здравеопазване със съдействието на Българското дружеството по история на медицината и музея.


Ректорът на МУ-Варна проф. д-р Димитър Райков откри честванията, като подчерта значимостта на работата на Параскев Стоянов за науката и медицината и обяви 2026 г. за година, посветена на неговото дело. „Проф. Стоянов е пример за всички нас. Неговият живот е устрем нагоре – към знанието, към смисъла, към служенето на обществото“, заяви проф. Райков. Той допълни, че изборът университетът да носи името на проф. д-р Параскев Стоянов  е символ на приемственост и вдъхновение. Ректорът отбеляза още, че посветената лекция не е само поглед към миналото, а насърчение към младите хора да мечтаят смело, да търсят смисъла на знанието в служба на хората и да помнят, че зад всяко голямо дело стои личност с име, кураж и мисия.

 

Животът, делото и заслугите на проф. Стоянов към медицината и общественото здравеопазване бяха представени от проф. д-р Теодора Димитрова – Декан на ФОЗ, доц. д-р Мария Димова – зам.-декан на Факултета по медицина, проф. д-р Димитър Ставрев от Българското дружество по история на медицината и от екип на Музея по история на медицината към МУ-Варна.

 

Проф. д-р Параскев Стоянов е една от най-значимите фигури в българската медицина – създател на първата българска хирургична школа и основоположник на модерното хирургично образование у нас. Като професор в новооткрития Медицински факултет той организира обучението по европейски образец и създава първите български учебници по хирургия, с което поставя основите на академичната хирургична наука в България, подчерта доц. д-р Мария Димова. Тя допълни, че освен изтъкнат учен с десетки научни трудове и международно признание, проф. Стоянов е бил и изключителен практик, извършващ сложни операции, включително върху сърцето, и е допринесъл за модернизирането на болничното дело във Варна чрез въвеждане на нова апаратура и организация.


Проф. Ставрев акцентира върху един от най-големите приноси на проф. Стоянов в общественото здравеопазване - създаването по негова инициатива на първия на Балканите детски морски санаториум за лечение на костно-ставна туберкулоза, както и активната му роля в развитието на медицинската инфраструктура. Параскев Стоянов се откроява и като енциклопедична личност и новатор – предлага идеи за използване на отпадъци като енергиен източник и участва в реализирането на значими обществени проекти като Варненския аквариум.

Извън медицината проф. д-р Параскев Стоянов е пионер в българския туризъм и алпинизъм, като става първият българин, изкачил връх над 4000 метра в Алпите. Със своята многостранна дейност, новаторски дух и огромен принос към науката и практиката, той остава като една от най-ярките и влиятелни личности в историята на българското здравеопазване.

През 2002 година Медицински университет – Варна приема името на проф. д-р Параскев Стоянов. Изборът е израз на почит към делото на един от най-бележитите учени, чиято дейност е тясно свързана с Варна и с развитието на медицинската наука в България.