Доц. д-р Добрин Паскалев
През 1996г. СЗО решава да обяви 24-ти март за Световен ден за борба с туберкулозата. Датата не е избрана случайно. Именно на 24.03.1882г. бележитият немски учен Роберт Кох (Robert Koch; 1843-1910) съобщава пред Дружеството по физиология в Берлин, че е открил търсения от векове причинител на туберкулозното заболяване, известния днес Mycobacterium tuberculosis (MT). Сензационната новина обхожда телеграфически Земята за 24 часа.
На 10.04.1882г. докладът на Кох „Die Ätiologie der Tuberculose“ („Етиология на туберкулозата“) е публикуван в Berliner Klinische Wochenschrift [6]. От него се разбира, че е открит път към точната диагноза, възможност за ваксина и вероятно лечение на заболяването. Малко по-късно Кох съобщава, че е получил туберкулин (продукт от туберкулозните бацили), който in vivo при морски свинчета води до затихване на туберкулозния процес. Последвалите проучвания обаче не потвърждават желания терапевтичен ефект. Туберкулинът остава като тест за скрито заболяване – известната проба на Манту (Mantoux), която се провежда и до днес [4].
Започват усилени опити за откриване на спасителна ваксина срещу тежкото заболяване, което е наречено „капитан на смъртта“ през XIX век. По това време смъртността в редица големи европейски градове достига до 800-1000 на 100 000 жители [4]. В периода 1906-1921г. френските изследователи Albert Calmette (1863-1933) и Camille Guérin (1872-1961) успяват да създадат жива атенюирана ваксина след 230 пресявания на МТ върху жлъчен бульон, известната днес BCG-ваксина (Bacillum Calmette-Guérin) [7]. Тя продължава да е в употреба и днес.
По-малко известен факт е, че в самия край на 1906г. българският лекар д-р Стамен Григоров (1878-1945) (на снимката, б.а.) публикува в престижното френско списание „Le Presse médicale“ статията „Vaccination antituberculeuse“, в която съобщава, че е получил класическа убита ваксина [5]. Той пише, че за получаване на убити туберкулозни бацили е използвал „двайсетина вида микробни сапрофити, както и десетина вида сапрофитни гъби“. Своите опити Григоров провежда върху заразени с туберкулоза морски свинчета: „взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции с моята ваксина – първата с 1/2 куб. см, втората 1 куб. см и третата с 2 куб. см.
Същевременно заедно с третата инжекция инжектирах морските свинчета със слаба емулсия от туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета. След три седмици установих, че петте ваксинирани профилактично не бяха заболели, докато другите бяха. Следователно, моята ваксина е предпазна и лечебна“. Той съобщава също, че няма да я прилага, докато не получи потвърждения и от други автори [5].
Няколко думи да д-р Стамен Григоров. Той е роден на 27.10.1878г. в с. Студен извор, Трънско, в семейството на Гиго и Звезда Григорови. Първите осем деца преди него умират невръстни, а деветото – Стамен (от „камък“) е кръстено така с надеждата то да оцелее. Завършва с отличие гимназия в София, където се увлича от френския език. Заминава за Монпелие, където следва във Факултета по естествени науки. След това става студент по медицина в Женева, където се дипломира с докторска теза върху патогенезата на апендицита.
Тук работи в лабораторията на проф. Леон Масол (Léon Massol; 1838-1909), френски инженер и бактериолог, който го подкрепя в неговите проучвания върху ферментацията на млякото. Така през 1905г. Стамен Григоров открива наречения от него „бацил А“, по-късно наречен в чест на родината му Lactobacillus bulgaricus. Изследванията си той провежда върху българско кисело мляко, изпращано му от неговата съпруга Даринка [1,2].
Откритието е публикувано в швейцарското медицинско списание „Revue Médicale de la Suisse Romande“, излизащо в Женева (1905, 25, №10). Проф. Масол изпраща писмо до Иля Мечников (1846-1916), който ръководи по това време института „Пастьор“ (Institut Pasteur) в Париж и е вече световно известен с работите си за фагоцитозата. Мечников е впечатлен и кани младия българин да изнесе лекция за своето откритие. По-късно Мечников потвърждава откритието на Григоров, което става основа за неговата прочута теория за стареенето. Според нея старостта е болест, която се причинява от гнилостни процеси в червата и е своеобразна автоинтокисакция на организма.
Той провежда широко проучване върху дълголетието в 36 страни, като установява, че най-много столетници живеят в България – 4 на 1000 души. Мечников отдава това на киселото мляко, което подтиска патологичната чревна флора и забавя стареенето. Самият той да края на живота си консумира българския продукт и въвежда понятието „ортобиоза“, т.е. достигане на пълноценен живот, който завършва със спокойна естествена смърт. Днес официалното наименование на лактобацила е Lactobacillus delbruecki subsp bulgaricus [1,2]. По-късно, през 1951г. българският изследовател д-р Иван Богданов изолира от киселото мляко специален щам на L. bulgaricus, известен с краткото наименование LB51, за който през 1956г. се установява, че има противотуморно действие.
След дипломирането си в Женева д-р Стамен Григоров отказва академични постове на различни места и се връща в България, където дълги години е лекар и управител в болницата в гр. Трън. През Балканската и Първата световна война той е военен лекар и е награден с орден „За храброст“ и медал на Червения кръст [1,2]. Между 1922-1924г. той изпробва своята противотуберкулозна ваксина в хирургичната клиника на проф. Параскев Стоянов, а след 1935г. работи в различни санаториуми в Италия. Завръща се окончателно в родината през 1944г., където неочаквано умира на своя рожден ден 27.10.1945г. Днес родната му къща е превърната в музей на киселото мляко, а болницата в Трън носи неговото име. От 1996г. съществува и фондация „Стамен Григоров“ [1,2].
Голям принос за създаване на българска BCG-ваксина има д-р Сребра Родопска (1913-2005). Родена е в София, където завършва медицина. Съпруга е на известния наш гастроентеролог проф. Ташо Ташев. В периода 1947-1948г. специализира в Института „Пастьор“ в Париж, където се произвежда перорална ваксина. Тя донася френския щам у нас, като по-късно го заменя с московския 374А на Института „Тарасевич“, носещ името на Лев Александрович Тарасевич (1868-1927). Руският учен получава през 1925г. ваксинационен щам лично от Albert Calmette и така започва разработката на противотуберкулозна ваксина в тогавашния СССР.
Щамът на д-р Сребра Родопска е известен като БСЖ1. От 1951г. в България е въведена вътрекожна ваксина, задължителна за новородени и лица до 18 години, които са с отрицателна проба на Манту. След тестване в референтни лаборатории на СЗО в Женева, Канада и САЩ, българската ваксина се разпространява в повече от 180 страни в света. Д-р Сребра Родопска става ст.н. сътрудник II степен (1951) и ст.н.с. I степен (1967). Има над 30 научни публикации и съобщения [3].
Днес проблемът с туберкулозното заболяване остава актуален. Според съобщение на СЗО от 29.10.2024 г., през 2023г. по света са умрели 1.25 млн. души от туберкулоза и 10.8 млн. са се разболели, като няма незасегната страна и континент. Борбата с „жълтата гостенка“ продължава.
Използвана литература
- Георгиева М, Д. Паскалев. Болгарский вклад в учение о пробиотиках: Стамен Григоров и его знаменитое открытие бактерии Lactobacillus Bulgaricus, Нефрология (С. Петербург), 2009, 13, 1, 107-111
- Еникова Р. 140 години от рождението на д-р Стамен Григоров, Соц. Медицина, 2018, 3/4, 84-85
- Куртев В, В. Танева, П. Серафимов. Дейци на българската медицина и здравеопазване, МФ, София, 1986, 309
- Паскалев Д. Robert Koch: „ловецът на микроби “. 175 години от рождението на учения, Int Bull Otorhinolaryngology, 2018, 4, 38-40
- Grigoroff S. Vaccination antituberculeuse, La Presse medicale, samedi 29 Décembre, 1906, 4, 842-843
- Koch R. Die Ätiologie der Tuberculose, Berliner Klinische Wochen-schrift, 1882, 15, 428-445
- Sakula A. BCG: Who were Calmette and Guérin, Thorax, 1983, 38, 806-812
