Интервю на Мария Чипилева пред Clinica.bg
Кандидатстудентската кампания през тази
година е в своя край. Как протече тя в МУ-Варна, повече или по-малко са желаещите
да учат медицина, на какво обучение могат да разчитат новите студенти,
попитахме проф. Красимир Иванов. Той е дванадесетият ректор на висшето учебно
заведение в морската ни столица.
- Проф. Иванов, как върви кандидатстуденстската кампания
през тази година?
- Кандидатстудентската кампания в
МУ-Варна започна още през март с дните на отворени врати. Интересът
към всички специалности е много голям, конкуренцията е сериозна, което е
гаранция за високо качество на студентите още при постъпването в университета.
- Увеличава ли се напливът
от желаещи българи да учат медицина? Кои са най-желаните специалности?
- Тази година, въпреки
демографската криза в страната ни и сериозните конкурсни изпити, броят на
кандидатите за специалност „Медицина" е още по-голям от предходните
няколко години. Интересът е устойчиво висок - 7 кандидати се конкурират за 1
място. Традиционно висок е интересът към всички специалности в МУ-Варна.
Най-голяма е конкуренцията за специалностите „Медицина", „Дентална
медицина", „Фармация", „Медицинска сестра",
„Пом.-фармацевт", „Рехабилитатор". Изненадващо висок е интересът и
към най-новата бакалавърска програма „Логопедия", в която през тази учебна
година ще започне обучението на първите студенти.
- България наложи ли се и
като дестинация за обучение на чуждестранни студенти?
- Качеството на образованието по
медицина и дентална медицина в англоезичните програми в МУ-Варна е на много
високо европейско ниво. Учебните бази са високотехнологични и модерни, което ги
прави съизмерими с най-добрите университети по света, а дипломите, които
получават чуждестранните студенти са конвертируеми в Европа. Всичко това
обяснява изключително високия интерес от страна на чуждестранни граждани към
обучение по медицина и дентална медицина. Знаете, наскоро и водещият
телевизионен канал BBC излъчи репортаж за обучението в МУ-Варна, който показа
на зрителите високотехнологичната база в болница „Св. Марина", в която
протича клиничното обучение на студентите, както и преподавателите и не на
последно място привлекателните условия на живот в България.
- Имате ли вече представа
колко са чуждестранните кандидати за новата учебна година? От кои държави са те
най-често?
- Кандидатстудентската кампания за
чуждестранните студенти продължава до края на септември. Можем да бъдем
щастливи, че интересът към обучение в МУ-Варна от страна на чуждестранните
граждани расте непрекъснато. Над половината от кандидатите са от Германия,
имаме много студенти от Великобритания, Скандинавските страни, Испания, Игалия,
Белгия, Австрия, както и от страни извън ЕС като Русия, Турция, САЩ, Канада,
Австралия, Индия, Япония, ОАЕ.
- Колко са местата, с
които разполагате за чуждестранни студенти?
- Почти 300 са местата за новия
прием само в англоезичните програми по медицина и дентална медицина през тази
учебна година. В момента там обучаваме 1200 студента от 44 страни, като
очакваме след приема тази година те да се увеличат до 1500 човека.
- Смятате ли да увеличите
капацитета на МУ-Варна? Ако да, с колко места?
- Капацитетът на МУ-Варна е
утвърден последно преди 4 години – през 2013 г. в размер на 4 800 места. За
този период ние сме направили огромни инвестиции в материалната база, клинична
и учебни бази, лаборатории, аудитории, кадрови състав и академичен ресурс,
разкриване на нови специалности. Освен инвестициите в модернизиране на
съществуващата база, през тези 4 години построихме и оборудвахме нова,
високотехнологична 9 етажна сграда за факултета по Фармация. Определено
МУ-Варна има готовността за увеличаване на капацитета с още поне 1200 студента
на 6000 места, като с наличния ресурс можем да обучаваме и повече от 6000
студента.
- Имате филиали в три
града, ще отворите ли и в четвърти?
- Нито един филиал на МУ-Варна не
е бил разкрит в резултат на амбиция от страна университета като институция, а е
било в следствие на молбата и осъзнатата потребност от обществеността, от
лекарското съсловие, областните и общинските ръководства, подкрепени от
Министерски съвет и утвърдени с решение на Народното събрание.
- Предстои ли въвеждането
на нови специалности в университета, какви?
- През тази учебна година ние вече
имаме нови специалности – бакалавърската програма по „Логопедия" и
съвместните програми с ВВМУ „Н.Й.Вапцаров" и ВМА за паралелно обучение на
„Военни лекари" и „Военни медицински сестри", към които има голям
интерес. Разкриването на нови специалности не е самоцел, имаме стабилен
образователен продукт, към който интересът е голям. Ние следим нормативните
промени, потребностите на бизнеса и на пазара на труда, образователния пазар и
сме готови да отговорим на тези потребности. В най-напреднал етап на предстоящо
развитие са бакалавърска програма по „Кинезитерапия", магистърски програми
по „Клинична психология" и по „Логопедия".
- Планирате ли да
увеличите учебните бази на МУ-Варна с нови болници? Кои?
- Водещи болници в България са
подали документи и сме в процес на активна кореспонденция и договаряне с цел да
станат база на МУ-Варна. Разбира се ние избираме най-добрите и такива, в чието
лице виждаме стратегически партньор. Това не е самоцел на МУ-Варна, а е
осъзната необходимост, тъй като ключът за успеха в модерното медицинско
образование са клиничните бази. Без адекватни, високотехнологични, разполагащи
с подготвени кадри бази, успехът на медицинските висши училища е немислим.
Държа да отбележа, че дори всички болници да станат университетски бази,
каквато тенденция за съжаление наблюдавам, без хора, без високотехнологична
база и без роботизирани симулационни центрове, развитието на медицинското
образование в България е невъзможно.
- Върху какви научни
проекти работи университетът?
- Нашият университет e поставил
като приоритет партньорското сътрудничество - работим с повече от 200 български
и 90 международни партньори от всички континенти. Избираме и одобряваме
партньорите си професионално - по специално разработена процедура и с решение
на Академичен съвет. От няколко години направихме малка иновация в договарянето
- подготвяме годишна работна програма и знаем какви дейности, с какви ресурси и
теми ще подготвим с партньорите си. И всичко това е съобразено с традициите и
научните приоритети на МУ-Варна. За работата по проекти също имаме специално
разработена процедура и дори при един проект с Европейската комисия препоръчаха
нашата процедура като модел за останалите европейски партньори. Така си
сравняваме часовника и виждаме, че сме на едно много добро европейско и
международно ниво в работата си. Доказват го и резултатите по проекти.
Проектите, по които работим в
момента, са „Изграждане и развитие на център за върхови постижения",
„Подкрепа за развитието на докторанти, пост докторанти, специализанти и млади
учени", „Студентски стипендии" и „Студентски практики" по
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж". Работим
също по няколко проекта по Фонд „Научни изследвания", Хоризонт 2020,
Програма „Здраве" на Европейската комисия и по Финансовия механизъм на
европейското икономическо пространство.
- Смятате ли, че може да
се реши кадровата криза, в която изпада медицината у нас? Как?
- Да, ако се вземе под внимание
опитът и мнението на тези, които са наясно с проблемите и имат възможност за
разрешаването им. Обективна е необходимостта да се увеличи незабавно броят на
обучаваните квалифицирани кадри (някои от които в момента не съществуват) – парамедици,
лекарски асистенти, медицински сестри, лаборанти, лекари. Ако това се случи
днес, реални резултати ще видим най-рано след 10 години, тъй като обучението на
медицинските кадри е дълготраен процес. Има много успешни модели в медицината и
здравеопазването, за които можем да почерпим опит от водещите страни в Европа и
света и да копираме добрите модели у нас. От изключително значение обаче е
отношението на обществото, институциите и медиите към хората, които упражняват
лекарската професия. За съжаление в България тази най-прогресивна прослойка на
обществото – лекарите сме малтретирани, бити, клеветени, обругавани, унижавани.
Ние сме наричани бялата мафия, убийци, некадърници, безсърдечни сребролюбци и
какво ли още не. Няма да намерете друга държава в Европа и по света, в която
така да се оплюва и дискредитира лекарското съсловие. В Европа един
новозавършил студент, получил диплом от МУ-Варна, започва работа с
приблизителна стартова заплата от 8 000 лв., бива зачислен като специализант
още в първия си работен ден по специалност, която той си избере. Освен това му
се осигурява жилище, работа за съпруг/съпруга и училище за децата, а когато
хората го видят на улицата и го познаят му свалят шапка и му казват „добър
ден". Това е отношението към лекарите в целия цивилизован свят, а това
отношение се възпитава ежедневно.
- Предстоят промени в
Наредба 1, според вас какво би трябвало да се ревизира?
- Според мен – всичко! Но ако
трябва да съм малко по-подробен ще кажа, че промените трябва да бъдат
обосновани на първо място от желанията и предпочитанията на специализантите, на
второ място от визията на медицинските университети и университетските болници
в България и едва накрая от бюрокрацията. Докато приоритетите са обърнати
обратно, на успех не можем да се надяваме.
- Оптимист ли сте за
бъдещето на здравеопазването в страната ни?
- Разбира се, че съм оптимист,
иначе не бих стоял тук. Силно вярвам и разчитам на потенциала на младите хора,
които подготвяме. Те са бъдещето на здравеопазването в България!