Регистриране

Новини и Събития

Проф. д-р Красимир Иванов за успешната кандидатстудентска кампания и перспективите пред МУ-Варна

Интервю на Мария Чипилева пред Clinica.bg
 
Кандидатстудентската кампания през тази година е в своя край. Как протече тя в МУ-Варна, повече или по-малко са желаещите да учат медицина, на какво обучение могат да разчитат новите студенти, попитахме проф. Красимир Иванов. Той е дванадесетият ректор на висшето учебно заведение в морската ни столица.

- Проф. Иванов, как върви кандидатстуденстската кампания през тази година?
- Кандидатстудентската кампания в МУ-Варна започна още през март с дните на отворени врати. Интересът към всички специалности е много голям, конкуренцията е сериозна, което е гаранция за високо качество на студентите още при постъпването в университета.

- Увеличава ли се напливът от желаещи българи да учат медицина? Кои са най-желаните специалности?
- Тази година, въпреки демографската криза в страната ни и сериозните конкурсни изпити, броят на кандидатите за специалност „Медицина" е още по-голям от предходните няколко години. Интересът е устойчиво висок - 7 кандидати се конкурират за 1 място. Традиционно висок е интересът към всички специалности в МУ-Варна. Най-голяма е конкуренцията за специалностите „Медицина", „Дентална медицина", „Фармация", „Медицинска сестра", „Пом.-фармацевт", „Рехабилитатор". Изненадващо висок е интересът и към най-новата бакалавърска програма „Логопедия", в която през тази учебна година ще започне обучението на първите студенти.

- България наложи ли се и като дестинация за обучение на чуждестранни студенти?
- Качеството на образованието по медицина и дентална медицина в англоезичните програми в МУ-Варна е на много високо европейско ниво. Учебните бази са високотехнологични и модерни, което ги прави съизмерими с най-добрите университети по света, а дипломите, които получават чуждестранните студенти са конвертируеми в Европа. Всичко това обяснява изключително високия интерес от страна на чуждестранни граждани към обучение по медицина и дентална медицина. Знаете, наскоро и водещият телевизионен канал BBC излъчи репортаж за обучението в МУ-Варна, който показа на зрителите високотехнологичната база в болница „Св. Марина", в която протича клиничното обучение на студентите, както и преподавателите и не на последно място привлекателните условия на живот в България.

- Имате ли вече представа колко са чуждестранните кандидати за новата учебна година? От кои държави са те най-често?
- Кандидатстудентската кампания за чуждестранните студенти продължава до края на септември. Можем да бъдем щастливи, че интересът към обучение в МУ-Варна от страна на чуждестранните граждани расте непрекъснато. Над половината от кандидатите са от Германия, имаме много студенти от Великобритания, Скандинавските страни, Испания, Игалия, Белгия, Австрия, както и от страни извън ЕС като Русия, Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, ОАЕ.

- Колко са местата, с които разполагате за чуждестранни студенти?
- Почти 300 са местата за новия прием само в англоезичните програми по медицина и дентална медицина през тази учебна година. В момента там обучаваме 1200 студента от 44 страни, като очакваме след приема тази година те да се увеличат до 1500 човека.

- Смятате ли да увеличите капацитета на МУ-Варна? Ако да, с колко места?
- Капацитетът на МУ-Варна е утвърден последно преди 4 години – през 2013 г. в размер на 4 800 места. За този период ние сме направили огромни инвестиции в материалната база, клинична и учебни бази, лаборатории, аудитории, кадрови състав и академичен ресурс, разкриване на нови специалности. Освен инвестициите в модернизиране на съществуващата база, през тези 4 години построихме и оборудвахме нова, високотехнологична 9 етажна сграда за факултета по Фармация. Определено МУ-Варна има готовността за увеличаване на капацитета с още поне 1200 студента на 6000 места, като с наличния ресурс можем да обучаваме и повече от 6000 студента.

- Имате филиали в три града, ще отворите ли и в четвърти?
- Нито един филиал на МУ-Варна не е бил разкрит в резултат на амбиция от страна университета като институция, а е било в следствие на молбата и осъзнатата потребност от обществеността, от лекарското съсловие, областните и общинските ръководства, подкрепени от Министерски съвет и утвърдени с решение на Народното събрание.

- Предстои ли въвеждането на нови специалности в университета, какви?
- През тази учебна година ние вече имаме нови специалности – бакалавърската програма по „Логопедия" и съвместните програми с ВВМУ „Н.Й.Вапцаров" и ВМА за паралелно обучение на „Военни лекари" и „Военни медицински сестри", към които има голям интерес. Разкриването на нови специалности не е самоцел, имаме стабилен образователен продукт, към който интересът е голям. Ние следим нормативните промени, потребностите на бизнеса и на пазара на труда, образователния пазар и сме готови да отговорим на тези потребности. В най-напреднал етап на предстоящо развитие са бакалавърска програма по „Кинезитерапия", магистърски програми по „Клинична психология" и по „Логопедия".

- Планирате ли да увеличите учебните бази на МУ-Варна с нови болници? Кои?
- Водещи болници в България са подали документи и сме в процес на активна кореспонденция и договаряне с цел да станат база на МУ-Варна. Разбира се ние избираме най-добрите и такива, в чието лице виждаме стратегически партньор. Това не е самоцел на МУ-Варна, а е осъзната необходимост, тъй като ключът за успеха в модерното медицинско образование са клиничните бази. Без адекватни, високотехнологични, разполагащи с подготвени кадри бази, успехът на медицинските висши училища е немислим. Държа да отбележа, че дори всички болници да станат университетски бази, каквато тенденция за съжаление наблюдавам, без хора, без високотехнологична база и без роботизирани симулационни центрове, развитието на медицинското образование в България е невъзможно.

- Върху какви научни проекти работи университетът?
- Нашият университет e поставил като приоритет партньорското сътрудничество - работим с повече от 200 български и 90 международни партньори от всички континенти. Избираме и одобряваме партньорите си професионално - по специално разработена процедура и с решение на Академичен съвет. От няколко години направихме малка иновация в договарянето - подготвяме годишна работна програма и знаем какви дейности, с какви ресурси и теми ще подготвим с партньорите си. И всичко това е съобразено с традициите и научните приоритети на МУ-Варна. За работата по проекти също имаме специално разработена процедура и дори при един проект с Европейската комисия препоръчаха нашата процедура като модел за останалите европейски партньори. Така си сравняваме часовника и виждаме, че сме на едно много добро европейско и международно ниво в работата си. Доказват го и резултатите по проекти.
Проектите, по които работим в момента, са „Изграждане и развитие на център за върхови постижения", „Подкрепа за развитието на докторанти, пост докторанти, специализанти и млади учени", „Студентски стипендии" и „Студентски практики" по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж". Работим също по няколко проекта по Фонд „Научни изследвания", Хоризонт 2020, Програма „Здраве" на Европейската комисия и по Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство.

- Смятате ли, че може да се реши кадровата криза, в която изпада медицината у нас? Как?
- Да, ако се вземе под внимание опитът и мнението на тези, които са наясно с проблемите и имат възможност за разрешаването им. Обективна е необходимостта да се увеличи незабавно броят на обучаваните квалифицирани кадри (някои от които в момента не съществуват) – парамедици, лекарски асистенти, медицински сестри, лаборанти, лекари. Ако това се случи днес, реални резултати ще видим най-рано след 10 години, тъй като обучението на медицинските кадри е дълготраен процес. Има много успешни модели в медицината и здравеопазването, за които можем да почерпим опит от водещите страни в Европа и света и да копираме добрите модели у нас. От изключително значение обаче е отношението на обществото, институциите и медиите към хората, които упражняват лекарската професия. За съжаление в България тази най-прогресивна прослойка на обществото – лекарите сме малтретирани, бити, клеветени, обругавани, унижавани. Ние сме наричани бялата мафия, убийци, некадърници, безсърдечни сребролюбци и какво ли още не. Няма да намерете друга държава в Европа и по света, в която така да се оплюва и дискредитира лекарското съсловие. В Европа един новозавършил студент, получил диплом от МУ-Варна, започва работа с приблизителна стартова заплата от 8 000 лв., бива зачислен като специализант още в първия си работен ден по специалност, която той си избере. Освен това му се осигурява жилище, работа за съпруг/съпруга и училище за децата, а когато хората го видят на улицата и го познаят му свалят шапка и му казват „добър ден". Това е отношението към лекарите в целия цивилизован свят, а това отношение се възпитава ежедневно.

- Предстоят промени в Наредба 1, според вас какво би трябвало да се ревизира?
- Според мен – всичко! Но ако трябва да съм малко по-подробен ще кажа, че промените трябва да бъдат обосновани на първо място от желанията и предпочитанията на специализантите, на второ място от визията на медицинските университети и университетските болници в България и едва накрая от бюрокрацията. Докато приоритетите са обърнати обратно, на успех не можем да се надяваме.
 
- Оптимист ли сте за бъдещето на здравеопазването в страната ни?
- Разбира се, че съм оптимист, иначе не бих стоял тук. Силно вярвам и разчитам на потенциала на младите хора, които подготвяме. Те са бъдещето на здравеопазването в България!