Тя се казва Никол Калчева и стреля с лък, не по лошо от Робин Худ. За разлика от английския народен герой, живял през 12-ти век, тя е в първи курс на МУ-Варна и следва „Медицина“. С уменията си с лъка покорява връх след връх на спортното поле.
„Вълнувам се от това какво ще уцеля, и изпитвам малко страх да не се проваля и щастие когато съм успяла да направя хубав като изпълнение изстрел“, споделя тя и показва бяло плюшено патенце и още дузина дрънкулки, украсяващи калъфа на лъка й. „Това се прави от суеверие, а нашият отбор си има традиции преди и по време на състезание.
„Най-популярен талисман за стрелците като ходим по международни състезания е да си разменяме значки, които закачаме по кочана със стрелите или нагръдника. А плюшените играчки са най-често срещания талисман“, разбулва Никол тайната на висящото пате.
Както в повечето спортове, оборудването може да бъде и скъпо и евтино. Лъкове има от 10 до 10 000 лв, като това зависи от състезателя. В нейния отбор най-скъпият лък е около 7000 лв. Самите „оръжия“ нямат нищо общо с тези, които Робин Худ и неговата банда са използвали през средните векове. Докато някогашните са били изработени от растителни и животински материали, съвременните са сложни апарати, изработени от скъпоструващи сплави, за да бъдат леки и удобни. За тетивата обикновено се използва синтетично влакно.
Никол се състезава в олимпийски стил. Лъкът ѝ е снабден с модерни стабилизатори и мерник. „Когато стреляш, целта е изстрелите да са максимално еднакви и в група, така че настройване на мерника на лъка тази група да бъде преместена в центъра на мишената. Аз се състезавам навън, на дистанция 70 метра и вътре, в зала, на дистанция 18 метра“, продължава с разказа госпожица Калчева. „Този спорт, както подобно на други, ме учи на дисциплина. Учи ме да не се поддавам на емоциите си, да съм уверена в уменията си, защото всеки един момент на колебание може да доведе до трепване, което да изпрати стрелата извън центъра на мишената. При стрелбата с лък никога не трябва да се отказваш, до последната забита стрела нищо не е сигурно“, казва тя.
„Освен самоконтрола, в стрелбата е ключово и търпението. Изпълнението на изстрела е далеч по-сложно от просто да дръпнеш тетивата, да се прицелиш и пуснеш. Един изстрел е като хореография, с множество стъпки. А една сложна хореография се учи само с повторение след повторение“, казва Никол.
За краткото време на стрелец тя печели много златни и сребърни медали, като тази година и е особено силна. Най-големите ѝ постижения са златният медал от държавното първенство за девойки във Варна, както и златото в отборното състезание в Пловдив. На въпроса как се съчетава стрелба и следване на „Медицина“ тя доста се замисля.
„Не е лесно да си добър спортист и добър студент едновременно, но постигнеш ли го, ще успееш да спазиш максимата "Здрав дух и здраво тяло". Стресът от ежедневието на студент по медицина, не е малко. Нужно е нещо, което да помогне да избягаш от мисълта за следващия колоквиум.
В такива моменти спортът се намесва, помагайки на ума, поне за малко да си почине. Освен да помага в такива моменти, със стреса, спортът е много добър учител в множество направления. „Един бъдещ медик го очакват безброй учебници, презентации и упражнения. Ученето за тях не винаги е вълнуващо или интересно и в такива моменти мотивацията си тръгва, но дисциплината остава, като при спорта остава. Друго полезно умение, което безбройните часове в залата подаряват, е търпението. За да направиш хубав изстрел, трябва да си направил поне 1000 ужасни, и дори тогава не е сигурно, че ще успееш да го повториш скоро. За да постигнеш резултати, е нужен инат, хъс, но и търпение. Това са все качества, които човек може да открие в себе си чрез спорта. А бъдат ли открити, те се оказват изключително полезни в нещо толкова трудоемко, дълго и трудно като медицината“, казва Никол Калчева.
Петко Момчилов
