Видео
През последните дни международната медицинска общност насочи вниманието си към клъстер от случаи на инфекция с Andes hantavirus, свързани с круизния кораб MV Hondius. Случаят предизвика сериозен интерес както сред инфекционистите и епидемиолозите, така и сред обществеността, поради факта, че става дума за рядка, но потенциално тежка вирусна инфекция с доказан капацитет за ограничено междуличностно предаване.
Проф. д-р Маргарита Господинова-Близнакова, ръководител на УС по „Инфекциозни болести и паразитология“, доц. Елияна Иванова, ръководител на УС по „Епидемиология“ в МУ-Варна и доц. д-р Цветелина Костадинова, ръководител на УС „Медицински лаборант“ в Медицински колеж, дават повече информация за хантавирусните инфекции. От клинична гледна точка хантавирусните инфекции протичат в три основни форми в зависимост от щама на хантавируса. Първата е хеморагична треска с бъбречен синдром – Hemorrhagic Fever with Renal Syndrome или HFRS, характерна основно за Европа и Азия. Втората е епидемична нефропатия, заболяване, което засяга бъбреците (среща се в Европа). Третата е hantavirus pulmonary syndrome или hantavirus cardiopulmonary syndrome – HPS/HCPS, характерна за Северна и Южна Америка, включително инфекцията с Andes virus. Именно тази белодробна форма представлява най-голям интерес в настоящата ситуация. Клиничното протичане обикновено започва с неспецифични симптоми. Пациентите вдигат висока температура, имат втрисане, имат тежка адинамия, миалгии, силно главоболие, гадене, повръщане, а понякога и диария и коремна болка. Именно тази неспецифична начална симптоматика представлява сериозно диагностично предизвикателство. След краткия продромален период, който обикновено продължава между 3 и 6 дни, при част от пациентите настъпва рязко клинично влошаване. Развива се кашлица, прогресивна диспнея, тахипнея, тежка хипоксемия и некардиогенен белодробен оток. В тежките случаи се достига до картина на остър респираторен дистрес синдром с необходимост от механична вентилация. Патогенетично заболяването е свързано с тежка ендотелна дисфункция и масивно увеличение на капилярната пропускливост, което води до бързо преминаване на течности в белодробния интерстициум и алвеолите. Това обяснява защо пациентите могат за часове да преминат от сравнително стабилно състояние към тежка дихателна недостатъчност и хемодинамичен колапс.
При Andes hantavirus леталитетът остава висок. Данните на CDC показват смъртност приблизително около 35–40%, въпреки съвременните интензивни грижи. При хеморагичната форма с бъбречен синдром клиничната картина е различна. Там доминират фебрилитет, хеморагични прояви, тромбоцитопения, остра бъбречна увреда, олигурия/анурия и в някои случаи шокови състояния. По отношение на България хантавирусните инфекции остават редки, но не отсъстват. През 2024 година у нас са регистрирани 2 случая, а през 2025 година – 5 случая на хантавирусна инфекция.
Важно е да се подчертае, че щамовете, циркулиращи в Европа и България, се различават от Andes hantavirus. В Европа преобладават форми с бъбречно засягане, докато тежкият кардиопулмонален синдром е типичен основно за американските хантавируси.
Съществено значение има и фактът, че европейските хантавируси практически не се предават от човек на човек, което е фундаментална разлика спрямо Andes virus. Поради това Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията, както и Европейската комисия, оценяват риска за общото население в Европа като нисък, въпреки високата медицинска значимост на настоящия случай.
Настоящата ситуация е важно напомняне, че зоонозите продължават да бъдат сериозно предизвикателство за общественото здраве в условията на интензивна международна мобилност и глобални пътувания.
