Мондино де Луци (1270-1326): Реставратор на анатомията. От Херофил и Еразистрат до „Anathomia“ на де Луци
Историята на анатомията през вековете е пълна с превратности – от пълна забрана и отричане до признаването ú за conditio sine qua von. За неин възродител през Средновековието след повече от 15 века забрава, се счита италианският лекар и анатом Мондино де Луци (Mondino de Luzzi; лат. Mundinus), който през януари 1315г. провежда първата публична аутопсия в Болоня. През 2026г. отбелязваме 700 години от неговата смърт.
Предшественици през елинистичната епоха: Херофил и Еразистрат
Елинистичната епоха обхваща времето от смъртта на Александър Велики (323 г.пр.Хр.) до падането на Египет под римска власт (30 г.пр.Хр.). След кончината на Александър неговите диадохи (пълководци) си поделят огромната му империя и основават няколко държави с официален език гръцкия. Най-известна е династията на Птолемеите в Египет със столица Алекснадрия. Птолемей I Сотер (367/366-283/282 г.пр.Хр.) основава прочутия Музейон (храм на музите; лат. Musaeum Alexandrinum), който е покровителстван от него. Музейонът се превръща в учебна и научна институция. По-късно към него е създадена и Александрийската библиотека, която е сред Седемте чудена на античния свят. Предполага се, че е съхранявала между 400 000 и 700 000 папируса. През 48 г.пр.Хр. библиотеката е опожарена при превземането на Александрия от Цезар, а окончателно е разрушена през 391 г. с декрет на Теофил Александрийски, патриарх на Александрия, понеже се смята за езически храм.
Птолемей I разрешава аутопсии на починали хора, а неговият наследник Птолемей II Филаделф позволява дисекции и, вероятно, вивисекции на осъдени престъпници. Именно в елинистичната епоха в Александрия работят двамата големи анатоми и лекари – Херофил и Еразистрат [1,2,8].
Херофил (гр. Herophilos; лат. Herophilus; 325-255 г.пр.Хр.) е родом от Халкедон, Мала Азия, днес квартал „Кадъкьой“ в Истанбул. Получава образование на остров Кос и работи в Александрия. Според Плиний Стари (23-79 г.) Херофил извършва около 600 дисекции, като те са посещавани от Птолемеите и техните приближени. Неговите работи са загубени и за тях днес съдим по трудовете на Гален (130-201) и частично от написаното от Целий Аврелиан (V век). Откритията на Херофил в анатомията и физиологията могат да се обобщят така [1,2,8]:
- Различава главния от малкия мозък
- Разграничава сетивните от двигателните нерви
- Описва краниалните нерви №№ II; III; V; VII; VIII; XII
- Описва dura mater и arachnoidea mater
- Описва синусите на dura mater и т.нар. Torculum Herophili, т.е. confluens sinuum
- Описва IV мозъчен вентрикул, като приема, че там е седалището на душата
- Дава наименованието на дванадесетопръстника: dodekadaktylon (гр.), т.е. duodenum (лат.)
- Описва яйчника и е един от първите акушер-гинеколози
- Описва части от окото: ирис, хориоидея, стъкловидно тяло, ретина
- Приема, че пулсът на сърцето е синхронизиран с неговото биене и го измерва с клепсидра (воден часовник)
Изказва мисъл, валидна и до днес: „Преди всичко лекарят трябва да познава границите на своите възможности, защото само този, който различава възможното от невъзможното, е един съвършен „лекар“ [1].
Еразистрат (Erasistratos; ок.320-245 г.пр.Хр.). Според Плиний Стари той е родом от остров Кос, а според Гален произхожда от Кеос, един от Цикладските острови. Пак според Плиний той е внук на Аристотел. Работи дълго като личен лекар на Селевк I Никатор (356-281 г.пр.Хр.), който също е един от диадохите на Александър. Прославя се, като разкрива болестта на неговия син и наследник Антиох II – младежът бил влюбен в своята мащеха Стратонике. По-късно Еразистрат отива в Александрия, където работи в Музейона по времето на Птолемей II. Откритията на Еразистрат, подобно на Херофил, са загубени, но за тях съдим по написаното по-късно от Гален. Те могат да се обобщят накратко така [1,2,6]:
- Изучава мозъка, мозъчните гънки и мозъчните обвивки, като приема, че голямата повърхност на човешкия мозък е свързана с интелигентността
- Изучава артериите и вените, но приема, че в артериите тече пневма, а във вените кръв
- Предполага връзка между артерии и вени, които назовава „синаптозоми“, т.е. капиляри, векове преди да ги опише Малпиги (1661)
- Сравнява сърцето с т.нар. помпа на Ктезибий (285-222 г.пр.Хр.), която движи водата само в една посока. Сравнява движението на кръвта с течението на вода в напоителна система
- Описва четирите сърдечни клапи и техните платна
- Провежда дисекции на болни хора, т.е. патоанатомични дисекции
След смъртта на Херофил и Еразистрат техните постижения постепенно са забравени и загубени в пожарите на Александрийската библиотека, а дисекциите са осъдени и забранени от християнската религия. Продължават дисекциите и вивисекциите на животни, като находките се прехвърлят автоматично в човешката анатомия, което води до редица грешки [2].
Мондино де Луци: Светлина в мрака
През Средновековието, особено между IX и XI век, науката е в застой, поради негативното влияние на Църквата. Лекарите в своето обучение преповтарят доктрините на Аристотел и Гален, които крият доста грешки по отношение на строежа на човешкото тяло. Прогресът възниква към края на XIв., когато са основани няколко университета: в Болоня (1088), Оксфорд (1096), Монпелие (1220) и Падуа (1222). През 1292г. папа Николай IV (понтификат 1288-1292) издава була, която разрешава на лекарите, дипломирани в Болоня, да преподават и практикуват в целия тогавашен християнски свят без нужда от допълнителни изпити или местни разрешителни (Licentia ubique docendi). През 1231г. Фридрих II (1194-1250), император на Свещената римска империя, известен с прозвището Stupor Mundi (чудото на света), издава декрет, с който постановява в медицинските училища да се извършват дисекции на човешки трупове, поне веднъж на 5 години [5].
Мондино (умалително на Раймондо) де Луци е роден в Болоня и произхожда от видна фамилия, подкрепяща гибелините; гибелините поддържат императора на Свещената римска империя, а техните противници, гвелфите, защитават властта на папата. Семейството е вписано в т.нар. Societa dei Toschi, средновековна институция в Болоня, която обединява имигранти от Тоскана (наричани toschi), привличани в града заради престижа на Болонския университет. Неговият баща Нерино (Nerino) и дядо му Албицио (Albizzio) притежават аптека, а чичо му Луцио (Luzio s. Liuzzo) е професор по медицина, философия и физика в университета в Болоня. По неговия път тръгва и младият Мондино, който се дипломира през 1290г. и става лектор и професор по практическа медицина и хирургия. Негов преподавател е известният Тадео Алдероти (Taddeo Alderotti; 1215-1295), когото по-късно Данте (1265-1321) включва в „Рай“ (XII, 82-85). Алдероти е прочут лекар и химик, получил чрез дестилация етанол с 90% чистота. Състудент на Мондино е Анри дьо Мондевил (Henri de Mondeville; 1260-1320), бележит по-късно френски хирург и анатом, личен лекар на крал Филип IV Хубави, печално известен с разгромяването на Ордена на тамплиерите [1,4,5,7].
През януари 1315г. Мондрино провежда в Болоня първата публична дисекция от времето на Херофил и Еразистрат. Сезонът е подбран, тъй като студеното време запазва по-дълго трупното разложение, особено на коремните органи. Тази първа по рода си аутопсия е извършена на екзекутирана жена. От неговата книга „Анатомия“ става ясно, че той сам се включва в дисекциите, което е различно от по-късната практика, когато преподавателят седи на катедра и чете текстове от Гален, дисекторът прави разразите, а остензорът (демонстратор) посочва с показалка анатомичните обекти. Неговият ученик Ги дьо Шолиак (Guy de Chauliac; 1300-1368), най-известният хирург в средновековна Европа, съобщава, че Мондино е провел множество дисекции на трупове на екзекутирани престъпници [5,7]. Самият той съобщава, че „анатомизира“, т.е. сецира, за да „види според сетивата“ („videre ad sensum“) [4,5]. За целта използва различни остриета и ножове. Снабдяването с трупове не винаги е лесно, като понякога студенти изравят от гробищата мъртъвци. Такъв случай е отбелязан през 1319г., когато четирима студенти са арестувани за отваряне на гроб [5]. След снабдяване с труп започва надпревара с времето. В първия ден на аутопсията се отваря коремната кухина (там са най-бързо разлагащите се органи), а в следващите три се дисецират гръдния кош, главата и крайниците. Друга възможност за предотвратяване на бързото трупно разлагане е секцията да се провежда през студените месеци – януари или февруари. По това време в Болоня има карнавал и университетът предлага храна и вино, за да направи демонстрациите привлекателни [5].
Мондино пише своя opus magnum „De Omnibus Humani Corporis Interioribus Membris Anathomia“ („Анатомия на всички вътрешни части на човешкото тяло“), известна още като „Anathomia corporis humani“, през 1316г. [1,4,5,7]. Този труд е разделен на 6 части (1) Въведение в човешката анатомия с коментари от старите автори; (2) Органи на коремната кухина; (3) Репродуктивни органи; (4) Органи на гръдната кухина до устата; (5) Череп, мозък, очи и уши; (6) Гръбнак и горни и долни крайници. По-късно Леонардо да Винчи (1452-1518) използва „Анатомията“ на Мондино за своите скици и рисунки [4]. Оригиналният труд е без илюстрации, но по-късно те се появяват в следващи издания на Беренгарио да Карпи (Berengario da Carpi; 1460-1530), бележит италиански анатом и хирург, както и на Йоханес Дриандер (Johannes Dryander; 1500-1560), немски анатом, провеждал дисекции в Марбург [4]. В своята „Анатомия“ Мондино описва главния панкреатичен канал (ductus pancreaticus), който по-късно е преоткрит от Йохан Вирсунг (Johann Wirsung; 1589-1643) и кръстен на негово име. Освен това дава наименованието „мезентериум“ („mesenterium“), докато сецира тънки черва [5]. Мондино допуска и някои грешки. Описва сърцето с три камери – като дясната получава кръв от черния дроб, лявата е с отвор от три платна, а в междинната кръвта се трансформира в „жизнен дух“ или „жизнена сила“. Подвластен на византийската медицинска школа, Мондино описва матката със седем кухини – три студени за женските фетуси, три топли за мъжките, а седмата – за хермафродити [5,7].
Анатомичното съчинение на Мондино претърпява над 40 издания. Освен това той е автор на девет „Consilia“ („Съвети“) за лечение на различни заболявания, както и на коментари върху вече класически анатомични текстове. Мондино е известен и като дипломат. През 1325г., година преди смъртта си е включен в делегация на Болоня при принц Джон (Йоан), син на крал Робер Анжуйски, който е крал на Неапол по това време. Преговорите включват финансиране на неаполитански наемници от страна на Болоня в замяна на свободно преминаване и икономически облекчения за търговци и учени [1].
Мондино де Луци умира през 1326г. и е погребан в църквата „Сан Витале де Агрикола“ в Болоня до гроба на своя чичо Лучио. Надгробнието е направено от Бозо от Парма (Boso da Parma), италиански скулптор от XIV в., който го изобразява седнал на катедра и обучаващ своите студенти. Посмъртно Мондино е наречен „божественият маестро“ [1].
Асистентите на Мондино де Луци
Мондино има двама асистенти: Алесандра Джилиани (1307-1326) и Ото Адженио Лустроланус (Otto Agenius). Алесадра Джилиани (Alessandra Giliani) е първата жена анатом в света. Родена е в Сан Джовани ин Персичето, провинция Емилия-Романя. На 16 години отива в Болоня, където изучава анатомия, медицина и философия, а неин професор е Мондино де Луци. Алесандра се включва в анатомичните дисекции като просектор и демонстратор. На нея се приписва оригинален метод за оцветяване на съдовете – инжектира бои в разтопен восък: червени за артериите и сини за вените. Прескрипцията е загубена, но ако това е вярно, то методът е далечен предшественик на съвременната вазография. За съжаление, така способната Алесандра умира само на 19 години на 26-ти март 1326г., в годината на смъртта на Мондино. Най-вероятно причината е сепсис след нараняване по време на дисекция. Друга версия е, че тя попада в полезрението на Инквизицията, понеже е дръзнала да работи преоблечена като мъж и, обявена за вещица, е изгорена на клада. Предполага се също, че Ото Адженио се влюбва в нея и така се разкрива нейния пол. Това се подкрепя и от надгробния надпис, който той поставя след смъртта ú в църквата „Сан Пиетро Марчелино“: „В тази урна се намира прахът от тялото на Алесандра Джилиани, девойка от Персичето, усърдна с четката си при анатомични демонстрации и ученичка, сравнявана от неколцина, с именития лекар Мондино де Луци, която очаква възкресение. Тя живя само 19 години и изгоря в своята работа на 26-ти март 1326г. Ото Адженио Лустроланус, неутешим в своята загуба и неин прекрасен компаньон, издигна тая надгробна плоча“ [1,3].
Доц. д-р Добрин Паскалев
Литература
- Нарлиева Н, Д. Данданов. Анатомията и анатомите през вековете, Изток-Запад, София, 2018, 36-41; 242-244; 251-252
- Щегер Ф. Антична медицина. Въведение и колекция от извори, Изток-Запад, София, 2018, 123-129
- Aragão J, F. Sant' Anna Aragão, I. Sant' Anna Aragão et al. Alessandra Giliani Between the myth and the pioneer of medieval anatomy – a historiographical analysis of her contributions and legacy, Revista Aracê, Sao José dos Pinhais, 2025, 7 (11), 1-13
- Di Matteo, V. Tarabella, G. Filardo et al. Art in Science: Mondino de' Liuzzi: The restorer of anatomy, Clin Orthop Relat Res, 2017, 475, 1791-1795
- Mavrodi A, G. Paraskevas. Mondino de Luzzi: a luminous figure in the darkness of the Middle Ages, Croat Med J., 2014, 55 (1), 50-53
- Mariolis-Sapsakos T, M. Zarokosta, M. Zoulamoglou et al. Erasistratos of Chios: a pioneer of Human anatomy and physiology, IJAE, 2019, 124 (3), 329-0332
- Oyinbo C, T. Otobo. Mondino De Luzzi: A reformer in anatomy education – a reflection and contribution to medical education, Int J Life Sci Res, 2025, 13 (1), 27-31
- Pearce J. The neuroanatomy of Herophilus, Eur Neurol, 2013, 69, 292-295
