През настоящата 2026 г. се навършиха 200 г. (1826) от смъртта на един от най-великите лекари, откривател на медицинската слушалка (стетоскоп), внедрил аускултацията в клиничната практика - Рене Лаенек. Аускултацията и до днес остава неотменим физикален метод за изследване на пациента.
Предшественици
Giovanni Batista Morgagni (1682-1771). През 1761г. италианският лекар, анатом и патолог публикува във Венеция своя класически труд „De sedibus et causis morborum per anatomen indagatis“ („За мястото и причините на заболяванията, откривани с анатомично проучване“). Като аутопсира починали пациенти, Morgagni не само установява и описва различни органни увреждания, но и за пръв път прави каузална връзка между симптомите приживе с патологичната находки post mortem. По този начин практикуващият лекар получава достоверна информация за органните поражения, тяхната топика, както и клинични данни за техните симптоми. [1]
Leopold Auenbrugger (1722-1809). През същата 1761г. австрийският лекар издава във Виена своя прочут труд върху перкусията „Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi“ („Нов метод, състоящ се в перкусия на човешкия гръден кош, за откриване на скрити в гърдите заболявания“). Своя разцвет перкусията получава едва след 1808г., когато Jean-Nicolas Corvisart (1755-1821), личен лекар на Napoleon Bonaparte, превежда труда на Auenbrugger от латински на френски, като го обогатява със собствени наблюдения, но посочва приоритета на австрийския лекар. По този начин перкусията навлиза и остава в клиничната практика и до днес. [1]
Rene Laënnec (1781-1826): Човекът и лекарят
Rene Laënnec е роден на 12.02.1781г. в Кимпер, Западен Бретан, Франция. Бащата, Théophile-Marie Laënnec (1747-1836) е юрист, а неговите предшественици заемат дълги години почетни длъжности, както в Парламента на Бретан, така и във френския двор. Той е и един от първите, които се обявяват против търговията с роби. Майката, Michelle Guesdon (1754-1786), умира от туберкулоза, когато Rene е на шест години. Младият Laënnec расте с крехко здраве, боледува често и се предполага, че е страдал от астма.
Първоначално за него се грижи един от неговите чичовци, абат Мишел Лаенек (Abbé Michel Laënnec), който е католически свещеник. През 1793г. той е поверен на Guillame Laënnec (1748-1822), също негов чичо, лекар и декан на Медицинския факултет в Нант. Младият Rene расте всестранно надарен, изучава религия и класически езици (по-късно немски и английски), чете Хипократ в оригинал, превежда части от Хораций на френски и свири с увлечение на флейта. Под псевдонима Cenneal (от Laënnec, четено обратно) прави сполучливи поетични опити. [1,5]
През 1799г. започва да изучава медицина в Нант, а от 1801г. продължава следването си в Ėcole Pratique, Париж. Негови преподаватели са известните лекари Guillaume Dupuytren (1777-1835; епоним на контрактура на Дюпюитрен); Gaspard Bayle (1774-1816; голям клиницист и фтизиатър); Marie Xavier Bichat (1771-1802; основоположник на хистологията) и Nicolas Corvisart. Владеейки бързописа, той оставя за поколенията „Aphorismes recuillis aux leçons du citoyen Corvisart“ („Афоризми, извлечени от лекциите на гражданина Корвизар“), съхранявани и до днес в Нант. През 1802г. публикува свое първо проучване върху калцифициране на митралната клапа по некропсичен материал. Следват работи върху перитонита, капсулите на черния дроб и слезката, а през 1803г. получава първа награда по медицина и хирургия.
С времето Laënnec се оформя като най-значителния патолог на своето време. Работейки с лупа, описва микронодуларната форма на чернодробната цироза, т.нар. Лаенекова цироза, и дава името на заболяването (от гр. kirros – жълтокафяв). В периода 1803-1804г. работи усилено върху туберкулозата. След повече от хиляда аутопсии (съвместно с G. Bayle), успява да обедини всички клинични форми на туберкулозата в единно заболяване с характерен морфологичен белег туберкула. По-късно туберкулите дават окончателното име на фаталната болест – туберкулоза, наречена така от големия немски лекар Johann Schönlein (1793-1864). Самият Laënnec обаче не възприема инфекциозния характер на заболяването и смята, че изпаренията от морските водорасли имат лечебен ефект.
По-късно, докато работи в „La Charite“ (Париж), обзавежда болнична стая с водорасли по стените и пода. В запазена писмена консултация на пациентка на име Coupat (1823) той препоръчва: „Да промени въздуха, да напусне за известно време парижкия климат. Да отиде в Южна Франция и да пътува по бреговете на Средиземно море. …да диша въздуха на растителността и особено на крайморските растения.“ През 1804г. формулира термина „phthisis pulmonum“ (известен още от Хипократ) само за най-тежките белодробни поражения на туберкулозата. През същата 1804г. завършва следването си с докторска теза, посветена на чичо му Guillaume Laënnec: „Propositions sur la doctrine d'Hippocrate, relativement á la médecine pratiqué („Предложения върху доктрината на Хипократ относно практичната медицина“).
В нея изказва мнение, че Хипократ е сборна фигура от древногръцки лекари. Освен това подчертава, че основното в учението на Хипократ е прогнозата на болестта, а диагнозата остава на заден плен. За младия учен диагнозата е основна цел на медицината и сърцевина на лекарското изкуство. През 1804г., още докато е студент, Laënnec установява в некропсичен материал (бял дроб) тъмни образувания, които са различни от туберкулите.
По-късно открива подобни лезии в очите, хипофизата, черния дроб и перитонеума, които са метастази. Дава наименование на заболяването „Меланоза“ (mélanose, от гр. mela – черен) и през 1806г. съобщението е публикувано в бюлетина на Парижкия медицински факултет. В „De l'auscultation mediate“ (1818) Laënnec представя и отделна глава „De la mélanose du poumon“ („За меланозата на белите дробове“), където дава химичен анализ на меланомното образование – албумин и специфичен пигмент, за разлика от въглищните отлагания при миньорите [4,5]. От 1805г. Laënnec е практикуващ лекар и по-късно (1808-1814) персонален лекар на кардинал Joseph Fesch (1763-1839), вуйчо по майчина линия на Napoleon. През 1816г. ръководи вътрешна клиника със сто легла в „Necker“ (Париж). През същата година той прави своето епохално откритие. [1,2,3,5]
Rene Laënnec: Opus magnum
През 1816г. Laënnec е повикан за преглед на млада жена с подозирано сърдечно заболяване. Самият той описва случая така: „Възрастта и женския пол не ми разрешиха да приложа обичайния преглед (директен допир на ухото до гърдите)… Вземайки лист хартия, аз го навих на тънко руло, допрях единия край в прекордиалната област, а другия доближих до ухото си. Бях едновременно учуден и удовлетворен да чуя биещото сърце много по-ясно и отчетливо, отколкото преди с директно преслушване. Веднага осъзнах, че това може да се окаже полезен метод за изучаване не само на сърцето, а и на всички причини, водещи до възникването на шумова находка в гърдите.“
По-късно изработва уреда от дърво, като прибавя от двете страни по един кръг – за ухото на лекаря и за контакт с тялото на пациента. Методично започва да описва нормалното везикуларно дишане, влажните хрипове при пневмония („пукаща сол в затоплен тас на бавен огън или сух мехур когато се надува“), както и находката при белодробна каверна, която нарича пекторилоквия (от лат. – pectus – гърди и loquitor – говор), т.е. гръден говор. Освен това съобщава за сърдечните тонове и шумове. Laënnec дава наименование на новия уред – стетоскоп, съчетание от двете гръцки думи stethos (гърди) и scopein (изследване). На 28.06.1818г. младият лекар докладва за откритието си пред Френската академия на науките, но съобщението е посрещнато хладно.
Независимо от това, през 1818г. издава един от класическите трудове в медицината – „De l'auscultation mediate, on Traité du diagnostic des maladies du poumon ou du Coeur, fondé principalement sur se mode d'exploration“ („За преслушването със слушалка, или трактат аз диагностиката на белодробните и сърдечни болести, основана главно върху този метод на изследване“). Авторът, R. Laënnec, предлага на всеки закупил книгата, своеобразен подарък – дървен стетоскоп.
Трудът на младия учен първоначално е приет резервирано и скептично, но постепенно аускултацията се налага в клиничната практика. Студенти и лекари от цяла Европа се стичат в „Necker“, за да се обучават лично от Laënnec, сред които и Thomas Hodgkin (епоним на заболяването). Неговото име става символ на прочутата „Парижка школа“. Самият той е отрупан с почести и слава. През април 1826г., месеци преди смъртта си, Laënnec издава второ преработено издание на труда си, като заглавието е съкратено – „Traité de l'auscultation mediate et des malaides du Poumon et du Coeur“ („Трактат за преслушване със слушалка и за белодробните и сърдечни заболявания“). [1,3,5]
Така аускултацията затваря кръга на физикалното изследване до епохалното откритие на немския физик Wilhelm Conrad Röntgen (1845-1923) през 1895г.
Rene Laënnec: последни години
През 1824г. Laënnec се жени за Жакет Гишар (Jacquette Guichard; 1779-1847), която е вдовица. Бракът остава бездетен (Жакет развива спонтанен аборт). Напълно изтощен, Laënnec моли своя родственик Mériadec Laënnec (1797-1873), лекар и син на чичо му Guillame, да аускултира гърдите му със стетоскоп и да му каже за находката. След това сам поставя диагнозата: „галопираща туберкулоза“. Умира на 13.08.1826г. на 45 годишна възраст в Карауанек, малко имение на брега на залива Дуарне. [1,5]
Доц. Добрин Паскалев, проф. Диана Петкова
Литература
- Паскалев, Д, А. Кирчева, Д. Петкова, Д. Радойнова. Rene Laënnec (1781-1826) и аускултацията, Торакална медицина, 2010, том II, 3, 62-68
- Сави П. Клиническа терапевтика, Изгрев, София, 1941, 158-250
- Porter R (ed.). The Cambridge History of Medicine, Cambridge University Press, 2006, 152-156
- Lane-Brown M, M. Roxanus. Laënnec's melanosis: The first published description of metastatic melanoma, Australian J Dermat, 2017, 58, 234-235
- Roguin A. Rene Theophile Hyacinthe Laënnec (1781-1826): The man behind the stethoscope, Clin Med Res, 2006, 4, 230-235

