Във времето след Освобождението на България от турско робство в морската ни столица постепенно започват да се развиват множество сфери. Усеща се необходимостта от образовани хора, които да работят в името на благополучието на града. В този период лекарите на територията на цяла България са около 116, а болничните условия не са никак добри. Тези фактори налагат спешната нужда от повече квалифицирани медицински кадри, закупуване на специализирана апаратура и осигуряване на медицински книги.
Друга характерна особеност в развитието на здравното дело в първите години след Освобождението е големият интерес на първите работили в Княжество България лекари към научното осмисляне на медицинската им практика, разработването и публикуването на по-интересните случаи от нея и формирането на научни организации с лекарски профил.
В това отношение следосвобожденската ни медицина изпреварва в значителна степен по-голямата част от другите сфери на интелектуалния труд. За този първоначален интерес заслуга имат както българските, така и много от чуждестранните лекари, които идват в България, а някои от тях прекарват и значителна част от живота си тук. Този интерес не само не намалява с времето, а и продължава и се доразвива от младата генерация български медици, получили образованието си в чужбина и завърнали се в България с амбицията да изравнят нивото на българското здравеопазване с това на по-напредналите страни. В този ранен етап в обществото водещи са личността и интересите на самия лекар, поради което процесът не се развива еднакво интензивно във всички части на страната. Там, където има лекари с нужните познания и пробивност, интересът е подчертан. Един от тези центрове е бил и град Варна.
На 10 декември 1883 г. в морската ни столица официално е учредено Варненско медицинско дружество. С него се поставя началото на организацията на професионалния и научен живот на медицинските дейци на територията на града.
То е интернационално по отношение на това, че неговите първосъздатели са завършили образованието си на различни места по света. Първият председател на дружеството е д-р Миронъ Васильевичъ Игнатьевъ, а негов заместник е д-р Ангелъ Пискюлиевъ. Сред останалите учредители на дружеството са военните лекари д-р Желю Радев, д-р Юрдан Севвов, д-р Стойчо Юрданов, окръжният лекар д-р Борис Окс, управителят на Варненската първокласна болница д-р Никола Иванов, а също и д-р Борис Шейнин. В последствие се присъединяват и първата дипломирана в България жена лекар д-р Анастасия Головина, д-р Александър Недялков и д-р Йонас Басанавичус. Всички те са специалисти с висока професионална подготовка, които са обединени от обща цел, диктувана от лекарския им дълг и обществената отговорност.
Целите на дружеството са изложени в устава му:
- Да служи на членовете на дружеството като средство за по-нататъшно научно и практическо медицинско образование.
- Да изучава местните санитарни условия и нужди и да съдейства на администрацията за разрешение на санитарни въпроси.
- Да разпространи сред обществото правилни понятия относително запазване на здравето и профилактика.
В следващите членове на устава са посочени пътищата, по които дружеството ще реализира тези цели - между тях закупуване на медицински вестници и списания, организиране на медицинска библиотека, рефериране на новости от медицински вестници и списания, отпускане на средства за провеждане на научни изследвания и закупуване на необходима апаратура, печатане на популярни статии, издаване на печатен орган на дружеството, организиране на публични сказки.
От запазения и отпечатан в списание „Медицинска сбирка" протокол на първото заседание на дружеството, проведено на 10 декември 1883 г., става ясно, че дружеството решава да изпрати приетия устав на Медицинския съвет за потвърждаването му и за оказване на подкрепа на дружеството. През януари 1884 г. предложението е прието от правителството.
Новоучреденото дружество е второ в България, след като през 1880 година в София лекари и специалисти от други области учредяват Физико-медицинско общество. Варненското дружество обаче се състои само от лекари, което позволява по-голяма концентрация върху проблемите на медицината и широкия спектър от нейни дейности.
Дружеството започва да издава свой печатен орган, който нарича „Медицинско списание". То е четвърто в историята на медицинския периодичен печат у нас и излиза в периода юли 1883 до декември 1888 година, след което поради липса на средство издаването му е прекратено. В него има поместени много оригинални статии на членове на дружеството, както и такива на чуждестранни автори.
Началото на общественото здравеопазване във Варна се полага със стартирането на дейности, свързани с подобряване на културните, социални и икономически аспекти в живота на гражданите. Започват да се правят редовни сбирки, на които се споделят интересни случаи от практиката на лекарите, събират се данни за нови заболявания и ефективни лекове против тях. Обсъждат се също подходящи места за строежи на гимназии и други обществено значими сгради. Уточняват се и правилата за къпане в морето и усвояването на градските пространства по най-добър начин. Всички тези предложения се гласуват от общинското управление на града.
