Към научноизследователския институт в Медицински университет – Варна е разкрит нов отдел за технологичен трансфер и иновации. Основните задачи, които ще изпълнява новата структура, са свързани с регистрирането на патенти, защита на интелектуалната собственост, управление на иновациите, реализиране на пилотни проекти по трансфер на технологии в бизнеса и трансфер на технологии от учени и експерти в университета към бизнеса. Новата структура има за цел научните разработки и резултатите от научните изследвания в МУ-Варна да намерят приложение в практиката на компании, свързани с биотехнологиите, фармацията и здравеопазването.
В новата структура е назначен Васил Караиванов, експерт в областта на финансовите и капиталовите пазари, инвестиционните политики и иновациите.
Г-н Караиванов, какъв е пътят от възникването на научното откритие до приложението му в практиката?
Обяснено накратко е много просто: измисляме нещо ново, превръщаме го в продукт или услуги, след което го продаваме. Пътят обаче е дълъг, и за сметка на това е труден, поради това, че има много различни пътища. Това, което казах, звучи като шега, но всъщност обяснява необходимостта да се следва определена процедура, поредица от стъпки, които да доведат до желания резултат. Изработването на такава процедура и следенето за нейното спазване ще бъде задачата на новият отдел за технологичен трансфер и иновации – ОТТИ. При избора на име на този отдел, съответно на абревиатурата му, има игра на думи – в диалектите от Западна България думичката „оти" е еквивалент на „защо". Затова никой да не се учудва, когато започнем да задаваме въпроса „Защо?". Защо това е ново, защо това работи, защо е по-добро, защо някой би го използвал, защо, защо, защо. Всъщност като имаме отговор на всички „защо-та", тогава ще имаме иновация, готова за комерсиализиране. Затова пътят от възникването на научното откритие до приложението му в практиката можем да го разглеждаме и като пътят за отговорите на всички „защо-та".
Каква ще бъде вашата роля в сътрудничеството между науката в МУ-Варна и бизнеса?
В отношенията наука-бизнес моята роля, както и тази на бъдещите колеги в този отдел, ще бъде на посредник, който да защитава правата и ползите от страната на науката. За да се изпълни тази роля ще се необходими да се извършват няколко дейности, но първата и най-важната от тях е да се разбере какво точно е необходимо на бизнеса, за какво е готов да плати. Разбира се много често в практиката се среща ситуацията, при която на бизнеса се предлага някаква иновация, нещо за което хората от бизнеса не са се сещали и тяхната реакция е: „Как не се сетихме по-рано". Затова от съществено значение е редовната комуникация с бизнеса, както на хората от отдела за технологичен трансфер, така и на самите учени.
Считате ли, че може да бъде създадена добавена стойност за университета на всеки един научен продукт, което да стимулира академичната общност?
По отношение на добавената стойност трябва да правим разлика между нейното създаване и нейното реализиране. Университетът започва да създава добавена стойност още в самото начало, чрез подкрепата, която се осигурява на академичната общност, чрез проекти, участие в научни конференции и изследователски екипи, обмяна с други университети. Реализирането на добавената стойност се постига, когато научните разработки се превърнат в продукт или услуга и за тях се получават пари, както за вложения труд и използването на капиталовите ресурси, така и за измислянето на нещо ново, за самото хрумване. Това е предприемаческият елемент в добавената стойност и той се възнаграждава с печалбата, която се реализира за учените и за университета.
На кой етап може да бъде защитена интелектуалната собственост, г-н Караиванов?
Защитата на интелектуалната собственост започва още с възникването на идеята за новото откритие. Ако това бъде оставено за по-късно, вече няма да е защита, е опит за спасяване, който не е гарантирано, че ще бъде успешен.
Могат ли нови услуги в областта на медицината и здравеопазването да бъдат обект на интелектуална собственост – напр. диагностични методи или пък нови подходи в контактите лекар – пациент?
Интелектуалната собственост се проявява в различни форми и за всяка от тях има различен начин за защита. Това, че нещо не може да се защити с патент, не означава, че не е обект на интелектуална собственост. Една от формите е ноу-хау, т.е. дългият отговор на въпроса „Ти как правиш това?". Все пак милиони хора си споделят всеки ден рецепти за готвене, което е споделяне на ноу-хау, а някои от тях дори изкарват пари от това. Затова неща като нови диагностични методи или нови подходи в контактите лекар-пациент също могат да попаднат в обхвата на интелектуалната собственост. Всъщност всяко нещо, което може да намали разходите или да повиши ползите, чрез използването на същите ресурси е иновация и е въпрос на правилната му реализация.
