Завършил е висше образование във Физически факултет на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ през 1976 г. с квалификация „Физик“. Има завършена следдипломна специализация в областта на повърхностната фотометрия
във Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1986),
следдипломна специализация по медицинска и санитарна физика в Медицински
университет—София (1992), специализация по Медицинска педагогика—Медицинска
академия—София (1989) и др. След защита на дисертационен труд на тема „Изследване
ефекта на течните слоеве в миелиновата обвивка върху мембранните свойства на
симулирани случаи на демиелинизиращи невропатии“ в Института по биофизика и биомедицинско
инженерство при Българска академия на науките му е присъдена образователната и
научна степен „Доктор по биофизика“
(2011). Хабилитиран като „Доцент по биофизика“ към Катедрата по физика и
биофизика през 2013 г.
Тематиката на научните му публикации е
свързана основно с прилагането на методите на научното моделиране (математично
и физично); експерименталните методи, средства и практически изследвания, свързани с действието на
физични фактори върху биологични обекти и системи; въпроси, свързани с организацията
и усъвършенстването на учебния процес. Разработените физични модели и учебни
експерименти имат пряко практическо приложение в процеса на обучение по
медицински специалности. Публикувани научни трудове и участия с научни
съобщения на форуми в страната и чужбина (общо над 55).
Член на Съюза на учените—Варна,
България; член на Biophysical Society (USA).