Регистриране
Медицински университет - Варна
Проф. д-р Параскев Стоянов

Новини и Събития

Как наночастиците могат да се използват като бързи и прецизни носители на лекарствени вещества?

Лекарства, които достигат до нуждаещите се тъкани, без да действат на нито една друга система, при оптимално ниво на насищане и свеждане до минимум на нежеланите реакции - едно голямо предизвикателство пред фармацевтичната индустрия, в основата на което стоят бързоразвиващите се нанотехнологии.

 

„Представете си една топка от някакъв материал, да кажем сребро. Разбиваме тази топка на милиони частички. Тогава се случва нещо необикновено – сборът от повърхността на всички тези микроскопични частички вече не е равен на повърхността на голямата топка, а го надхвърля многократно, многократно повече, и свойствата на тези сребърни наночастици вече са различни от свойствата на среброто в голямата топка. Точно в този квантов ефект на наночастиците се крие причината, поради която те са толкова интересни за козметичната, хранителната, текстилната индустрия…" Така започна разговора ни с доц. Величка Андонова, д.ф., ръководител на учебен сектор „Технология на лекарствените форми и биофармация" към Катедрата по фармацевтични технологии на МУ-Варна.

 

От 80-те години, когато се обособяват като самостоятелна област, до днес нанотехнологиите намират все по-широко приложение в живота на хората. Наноматериали можете да откриете както в дрехите, храните и козметичните продукти, които използваме, така и в най-фините детайли на космическите станции. Така например сребърните наночастици се използват като антибактериален агент. На базата на наночастици се произвеждат прозрачни слънцезащитни кремове. Въглеродни нанонишки се използват в тъканите, което прави дрехите устойчиви на замърсяване.

 

Поради спецификата на лекарствените продукти, нанотехнологиите навлизат бавно, но сигурно и във фармацевтичното производство, създавайки нови хоризонти пред наномедицината. Ето как биха действали наночастиците като носители на лекарственото вещество: „Лекарството се влага в частиците, но то не се освобождава веднага, попадайки в тялото, а само в момента, в който тази частица попадне в подходящи условия. На принципа на различни физични, химични и физиологични процеси (напр. осмотично налягане) лекарственото вещество може да се освободи по контролиран механизъм, в точно определена тъкан или орган. Това позволява да се намали дозата от лекарството, защото в действителност няма да има „загуби по трасето" водейки след себе си до един много важен момент – намаляване на нежеланите лекарствени реакции и оптимизиране на лечението. И да не забравяме – при този механизъм на действие бихме имали и едно по-икономически изгодно производство, осигуряващ по-добро качество на живот на пациентите в дългосрочен аспект."

 

В учебния сектор по „Технология на лекарствените форми и биофармация" на Катедрата по фармацевтични технологии на МУ-Варна екипът на доц. Андонова изследва твърди липидни наночастици и наноструктурни липидни носители с оглед използването им както като носител на лекарствени вещества, така и с цел химично стабилизиране на лекарствената молекула. Друга насока на интерес на изследователите от този сектор са сребърните наночастици, синтезирани чрез „зелени" технологии на базата на извлеци от растителни дроги. Тези частици могат да се използват както самостоятелно за осигуряване на антибактериално и антифунгицидно действие, така и за синергистичен ефект с други подобни лекарства.

 Полимерни наночастици с включен аспирин

Полимерни наночастици с включен аспирин


В публичната си лекция „Фармацевтични нанотехнологии – оптимизиран подход за лекарстводоставяне" доц. Величка Андонова, д.ф. дискутира именно съвременните постижения на фармацевтичните нанотехнологии и приложението им за насочено доставяне и контролирано освобождаване на лекарствените вещества в прицелните тъкани.  „За да се използват свойствата на липозомите или на която и да е друга наночастици, и да се вложи във фармацевтичен продукт, първо трябва да се тръгне от там – какъв е проблемът на органа, как той функционира когато е здрав и когато се намира в патогенно състояние. Освен това много добре трябва да се познават свойствата на лекарственото вещество. И накрая да се прецени какъв тип „транспортен материал" ще е необходим – липозоми, твърди липидни частици, наноструктурни липидни носители или поливерижни наночастици. Защото както вече изяснихме, размерът на частиците има голямо значение за свойствата, които те ще проявяват." Тук обаче започват и проблемите, които учените трябва да решат, за да „заработят правилно" частиците, натоварени с лекарственото вещество. Как ще се контролира процесът на получаване на наночастици с точно определен размер? Как да се подобри разтворимостта на лекарството и преминаването на частиците през клетъчните стени? Как да бъде преодоляна бариерата на ретикулоендотелната система, за да не бъде разпозната частицата като чуждо тяло и недопуснато да въздейства върху организма.


Тези проблеми ще трябва да решава и екипът на научния проект по Фонд „Наука" на МУ-Варна, който ще работи през следващите три години върху разработването на продукт с ускорено ранозаздравяващо действие. Продуктът ще бъде на базата на хиперфорин, вещество извлечено от една от най-разпространените в страната ни билки – жълт кантарион. Билката обаче съдържа и друго активно вещество – хиперицин, което по думите на доц. Андонова, ръководител на проекта, ще трябва да се изолира, защото предизвика пигментация на кожата при излагане на слънце. Пълното наименование на проекта е „Липидни наночастици – съвременен технологичен подход за включване на хиперфорин с подобрена химична стабилност в лекарствени форми за локално приложение и ускорено заздравяване на рани". Проектът е на стойност близо 50 000 лв.  В него участват 16 учени изследователи от няколко катедри на Факултета по фармация и Факултета по медицина на Медицински университет – Варна.

 

Д. Велчева


_________________________________________________________________________________________________